66 градуса северна ширина

— Исак познава ли жена на име Харпа Ейнарсдотир? Работила е в „Одинсбанки“.

— Мисля, че не. Не е изключено, но повечето му приятели още следват. Тя ли е жената, с която се е скарал в бара?

Магнъс кимна.

— Не. Там я е срещнал за първи път. — Анита се смръщи. — Не знам какво го е прихванало. Никога не е правил такива неща. Понякога си пийва, когато излезе с приятели през уикенда, но никога не е бил скандалджия. Сигурно е бил превъзбуден от демонстрацията.

— Ами Бьорн Хелгасон? Той е рибар от Грундарфиордур.

— Много се съмнявам — каза Анита. — Един-двама съученика на Исак може би са станали рибари, но той не е казвал да има познати в Грундарфиордур.

Бьорн Хелгасон бе десетина години по-възрастен от Исак, помисли си Магнъс.

— А Оскар Гунарсон? Бившият шеф на „Одинсбанки“. Той живееше в Лондон през последната година.

— Банкерът, когото убиха тази седмица?

Магнъс кимна.

— Ама нали щеше да ме питаш за самоубийството на другия банкер? Да не би да подозираш, че Исак е имал нещо общо с убийството на онзи човек?

Гласът й бе изпълнен с тревога.

— Не — каза Магнъс. — Нищо подобно. Просто се опитвам да навържа нещата, това е всичко.

— Е, отговорът на въпроса ти е „не“. Синът ми никога не е споменавал името Оскар Гунарсон.

Магнъс реши, че е време да приключва. На излизане угриженото лице на Анита изведнъж просветна.

— Има още нещо. Исак беше тук тази седмица. Пристигна в понеделник и си замина за Лондон вчера. Оскар Гунарсон е бил убит в началото на седмицата, нали?

— Точно така. Вторник вечерта.

— Това означава, че Исак не може да е замесен.

— Не съм казвал нищо такова — оправда се Магнъс.

— Не си, но си го мислеше, нали?

На тръгване от Хафнарфиордур Магнъс се замисли за Исак. Какво съвпадение, че следваше точно в Лондон. Магнъс бе убеден, че майката на Исак наистина не знае дали синът й се познава с Оскар и че Исак е бил в Исландия, когато са застреляли Оскар. Но това не означава задължително, че Исак „не може да е замесен“. Може би не той бе дръпнал спусъка, но не бе изключено да има нещо общо с човека, който го е сторил.

Харпа със сигурност бе свързана с двамата мъртви банкери. В случая на Исак, връзките не бяха толкова очебийни, но все пак нещо загложди любопитството на Магнъс. Следващият човек, с когото искаше да говори, беше Бьорн Хелгасон.

Записките на Арни от разпита на Бьорн бяха в колата. Хафнарфиордур бе на около три часа път от Грундарфиордур, но беше събота и Магнъс нямаше какво друго да прави. Първо обаче реши да се отбие при брата на Бьорн, Гули, при когото Харпа и Бьорн бяха преспали в нощта, когато Габриел Орн бе умрял.

След като прегледа оскъдните записки на Арни, Магнъс отиде на адреса във Вестурбаер, точно зад католическата катедрала. Паркира колата пред една квадратна триетажна сграда и натисна звънеца с надпис „Гули“. Никакъв отговор.