66 градуса северна ширина

— Така е — съгласи се Магнъс. — Не знае.

Поседяха мълчаливо известно време.

— Ами баща ми? — попита той. — Той що за човек беше?

— Беше чудесен мъж — каза Унур. — Мил, грижовен, много умен, много хубав.

Изведнъж потисканата реакция на Магнъс изби на повърхността.

— Явно не е бил толкова чудесен, след като е чукал най-добрата приятелка на жена си!

Унур се стегна.

— Така е — каза тя. — Явно не е бил — погледна Магнъс в очите. — Мисля, че е време да си тръгваш. Прав беше, този разговор е болезнен и за двама ни.

— Съжалявам — отвърна Магнъс, полагайки усилия да се успокои. — Работата е там, че и аз го мислех за чудесен човек, а после разбрах какво е причинил на майка ми. Но съм благодарен, че ми разказа.

Унур се поколеба.

— Сигурно ти е много трудно — каза тя. — Пък и нашата авантюра не е точно за похвала, нали?

— А какво стана с теб?

— Запознах се с един доктор в Рейкявик. Оженихме се, родихме си деца. Върнах се тук да преподавам, а той работи в местната болница. Аз съм добре. Не, направо съм щастлива.

— За разлика от нашите.

— За разлика от тях, да — каза Унур. — Виж каква неправда. Аз съм причината за всичко това. Имам топли спомени за тях отпреди всичко да се обърка.

Отпреди аз да объркам всичко.

Магнъс запази мълчание. Въпреки инстинктите си, кой беше той, че да обвинява Унур? Но тя имаше за какво да съжалява. Магнъс не възнамеряваше да й прости.

— Разбрах какво е станало с Рагнар, естествено — продължи тя. — Заловиха ли убиеца?

— Не — каза Магнъс. — Според тях, случаен непознат е дошъл в града, намушкал е баща ми и е изчезнал без следа.

— Предполагам, че това се случва в Америка.

— Всъщност, не. В крайна сметка станах криминален детектив. Винаги има причина един човек да убие друг. Може да е глупава причина, но винаги я има.

— Не и в този случай.

Изведнъж подозренията, които бълбукаха в подсъзнанието на Магнъс, още откак разбра за изневярата на баща си, набраха нова сила. Той не можеше да пренебрегне връзките, които правеше детективският му мозък, не можеше да му попречи да върши работата, за която бе обучен.

Но за разлика от вълнението, което изпитваше, когато мозайката се подредеше, този път Магнъс сякаш замръзна. Гърлото му пресъхна и когато проговори, гласът му бе прегракнал.

— Едно се питам…

Унур забеляза, че нещо не е наред, наблюдаваше го много внимателно.

— Какво се питаш?

— Дали дядо има някакъв пръст в това.

За момент Унур свъси вежди, но после се усмихна. Това подразни Магнъс.

— Какво ти е толкова смешно?

— Невъзможно е — отвърна Унур. — Той е гаден дъртак, това да, и влияеше много на майка ти. Изобщо не харесваше Рагнар. Но точно там е работата. Дядо ти беше доволен, че Рагнар замина за Щатите и остави Маргрет тук. Точно това искаше през цялото време.