66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
— Как така?
— Ами, първоначално Маргрет много се вълнуваше от мисълта за американския университет. Винаги е искала да живее в чужбина и това бе чудесна възможност за двамата да го направят.
— Значи е искала да замине с татко?
— От все сърце. Но когато каза на техните, те и двамата направо се побъркаха. Не знам защо, но направиха от мухата слон. Халгримур искаше Маргрет да остане в Исландия, а тя искаше да замине с Рагнар. Беше въпрос на воля. Родителите й използваха всякакви психологически хватки, които можеха да измислят. Накараха я да се чувства виновна, престанаха да й говорят, такива неща. Трудно беше да се спори с тях.
— Да, помня — каза Магнъс.
— Отначало Маргрет удържа. Но всичко това я ядеше отвътре. Започна да пие много. Караше се с Рагнар, държеше се неадекватно. И в крайна сметка се отметна. Каза на Рагнар да замине сам, а тя остана в Исландия с теб и Оли… Рагнар побесня. Тогава с него се… сближихме — Унур замълча и въздъхна. — И когато Маргрет разбра за изневярата, родителите й се зарадваха. Бяха спечелили, Рагнар бе загубил, и дъщеря им и внуците оставаха в Исландия.
— Ясно — каза Магнъс. Но мисълта, че дядо му може да е бил отговорен за смъртта на баща му не излизаше от главата му, след като я бе изрекъл гласно. — Това не е историята, която чух от братовчедка си. Според нея, вашата авантюра е подтикнала майка ми да се пропие, довела я е до смъртта й.
— Не е така — каза Унур. — Както казах, тя пиеше много от няколко месеца преди това. Сигурна съм, че това е версия, съчинена от Халгримур. Едва ли е можел да признае, че е докарал дъщеря си до алкохолизъм, нали?
— Не — отвърна Магнъс. — Но не мислиш ли, че след като майка ми е умряла и особено след като татко ни взе в Америка, дядо не е решил да му отмъсти?
— Възможно е. Той определено не харесваше баща ти. Но съм останала с впечатлението, че има много хора, които дядо ти не харесва. Съмнявам се да ги е убил всичките — Унур се смръщи и се замисли. — Пък и защо да чака? Това стана десет години след смъртта на майка ти, нали?
— Осем — поправи я Магнъс. — Добър въпрос. Не знам. Но мисля, че дядо е способен на такова нещо.
— Така е.
Унур замълча, сякаш се чудеше дали да каже още нещо. Магнъс разпозна признаците и зачака. Най-накрая тя проговори:
— Знаеш ли, че бащата на Халгримур е извършил убийство?
— Какво!? Никога не съм чувал това!
— Естествено. Убил е съседа си в Храун, Йоханес.
— Откъде знаеш?
Унур се изправи и отиде до една лавица с книги. Подаде на Магнъс старо издание с меки корици — „Пустошта и човекът“ от Бенедикт Йоханесон.
— Какво е това?
— Прочети трета глава.
Звук от паркираща кола прекъсна разговора им.
— Трябва да тръгваш, това е мъжът ми.
Все още объркан от всичко чуто, Магнъс заби празен поглед в книгата. Още едно убийство в семейството?
— Магнус?
— Тръгвам, да — каза той. — Благодаря за кафето… и за честността.
— Няма защо — отговори Унур. — Вземи книгата и прочети трета глава.
ГЛАВА 16
Фрики караше по натоварения Миклабраут и сърцето му пееше. С Магда взеха автобус от летището да Рейкявик, а оттам друг — до Брейдхолт, и прекараха следобеда под чаршафите. Когато видя колко е слънчево, Магда предложи да отидат до плажа Грота на Селтярнарнес и да се разходят по залез-слънце. Преди ходеха там често след края на смяната в хотела. Фрики нямаше нищо против, пък и приятелят му Гуни му бе оставил колата си.
Фрики погледна към Магда. Тя светеше. Винаги бе такава. Винаги от нея струеше една неописуема доброта, сякаш всичко й харесваше, всички хора бяха добри, включително и той. Личеше си, че днес е наистина щастлива. Бе качила някой килограм. Поначало си беше мекичка и закръглена, а сега — още повече, но това не му правеше впечатление.
Беше си намерила работа в един хотел във Варшава. Същинско чудо, при положение, че страната й бъкаше с поляци, уволнени от западноевропейски хотели. Всъщност, нямаше нищо странно. Всеки хотелиер можеше да оцени какво възхитително момиче е Магда.
Фрики вече се чувстваше по-добър, а бе изкарал с нея само няколко часа. Ако можеше да остане, щеше да го зареди с нови сили. Той бе адски добър готвач, никой от шефовете му не можеше да го отрече, а с Магда до него, работодателите щяха да му дадат шанс да се докаже. Но тя щеше да остане една седмица и това бе всичко. Фрики бе твърдо решен да се наслади на всяка секунда от това време.
Магда се усмихна, когато го усети, че я гледа, и сложи ръка на бедрото му, докато той шофираше.