66 градуса северна ширина

Унур вдигна купчина тетрадки от дивана, за да направи място на Магнъс.

— Извинявай. Проверявам.

Той седна.

— Може би щях да те позная — каза Унур. — Косата ти е потъмняла, беше наистина червена. Сигурно си бил на седем-осем годинки по онова време.

— А аз не те помня — каза Магнъс. — Липсват ми спомените от живота в Рейкявик.

— Преди всичко да се обърка ли? — попита Унур.

Магнъс кимна.

— Е, какво да ти кажа? — Унур наля кафе на Магнъс. Изражението й бе строго, почти предизвикателно.

— Можеш ли да ми разкажеш нещо за майка ми? — попита Магнъс. — Що за човек беше? Имам два различни спомена за нея. Помня топлината и смеха, и щастието в къщата ни в Рейкявик. А после отчуждението — не се виждахме често, с брат ми дойдохме тук, при дядо, а тя стоеше предимно в Рейкявик. По онова време мислех, че винаги е уморена, но сега съм почти сигурен, че е била пияна.

Унур се усмихна.

— Тя беше весел човек, много забавен. Бяхме съученички тук, в Стикисхолмур.

— И аз съм учил тук — каза Магнъс.

— Училището беше на ниво — продължи тя. — И все още е. Сега работя там, преподавам английски и датски. Така де, станахме добри приятелки, когато бяхме на тринайсет. Маргрет бе умна. Обичаше да чете, също като мен. И момчетата я харесваха. Двете изкарахме едно лято заедно в Дания на езиков лагер, много беше хубаво. Там решихме, че искаме да учителстваме в Рейкявик.

Унур сякаш поомекна.

— И стана много весело. Взехме си един апартамент под наем в центъра на столицата. И двете ни одобриха и започнахме работа в различни училища в Рейкявик. Маргрет се запозна с баща ти, влюбиха се, ожениха се, а аз се изнесох от апартамента, за да освободя място за него. Тримата се спогаждахме отлично. Бяхме добри приятели.

Унур замълча.

— Сигурен ли си, че искаш да чуеш това? — попита тя.

— Да. И те моля да ми кажеш истината, независимо колко е неприятна. Вече съм дошъл, така че искам да разбера.

— Добре. Тогава майка ти започна да пие. Всички пиехме, по онова време имаше само концентрат, още не бяха легализирали бирата, а за вино дори не се и чуваше. Но Маргрет започна да пие повече от нас. Тогава не знаех защо. Животът й не беше лош, а и дотогава изглеждаше, че е щастлива с Рагнар.

— Дотогава ли?

— Да. Мислила съм много по този въпрос и май открих причината. — Унур пое дълбоко въздух. — Баща й беше истински скот. Като ученичка се страхувах от него. Всъщност, винаги ме е плашел. Взаимоотношенията му с Маргрет бяха доста странни. Той я обичаше, но и бе крайно строг. Оказваше й огромно психологическо влияние — точно затова тя искаше да се премести в Рейкявик, сигурна съм. Той тровеше всяка нейна мисъл.

Магнъс не се изненада.

Унур отпи от кафето си.

— Както и да е. После се появихте ти и Оли. През повечето време майка ви беше добре, но понякога се депресираше за нещо, пиеше и вдигаше скандали на Рагнар. Ужасни скандали.

Тя прехапа устна.

— И сега стигаме до най-мъчната част. Рагнар се изплакваше на мен. Веднъж му бе направила особено свиреп скандал по повод неговото заминаване за Америка. Беше правил аспирантура в Масачузетския технологичен институт още преди да се запознае с майка ти и оттам го поканиха да преподава. Той се занимаваше с някакви странни математики, топология или нещо такова.