66 градуса северна ширина

Бабата и дядото на Магнъс и Оли им бяха разказвали някои от тези истории. Но им бяха дали мрачен привкус, който отначало вълнуваше момчетата, а после направо ги ужасяваше.

Магнъс влезе в Стикисхолмур, подмина старото си училище и стигна до пристана, обграден от многоцветни къщи, облицовани с ламарина, някои от които доста стари. На пръв поглед, градът не се бе променил кой знае колко. Голямата бяла болница и францисканският манастир се извисяваха от едната страна на пристанището. Когато беше малък, монахините в града му се струваха много странни: повечето идваха от Южна Европа. Исландия бе твърдо некатолическа страна и затова монахините и непознатите им ритуали се струваха екзотични на децата.

Болницата се казваше „Св. Франциск“, чичото на Магнъс, Ингвар, беше лекар в нея. Това също събуди спомени. Свижданията при Оли. Краткия престой на Магнъс, когато си счупи ръката — както каза на майка си — по време на игра в сеното. Лъжите. Сестрата, която не му повярва. Страхът, че ще го хванат.

С усилие на волята, Магнъс се върна в настоящето и разпита служителите в канцелариите на местните риболовни дружества. Те познаваха Бьорн Хелгасон, но не го бяха виждали от две седмици. Бяха сигурни, че не се е качил на лодка от Стикисхолмур.

Докато крачеше по кея, Магнъс се замисли какво да прави оттук нататък. Можеше да тръгне обратно на запад по полуострова до Олафсвик и Риф и да разпита там за Бьорн. Можеше и да се прибере вкъщи. Или…

Или можеше да се срещне с Унур.

Вътрешно знаеше, че решението вече е взето. Това бе една от причините да дойде чак дотук, за да търси Бьорн. Затова бе проверил в Стикисхолмур, вместо в Олафсвик. Кого се опитваше да баламоса? Той бе дошъл, за да се срещне с любовницата на баща си.

Лесно бе да намериш някого в малък исландски град. Върна се до канцеларията, отвори телефонния указател и потърси на „У“ като Унур — исландците подреждаха хората в указателя по малките им имена.

Тя живееше в чиста бяла къща на върха на скалите с изглед към пристана. Намираше се съвсем близо до модерната църква на Стикисхолмур, която бе необикновено здание: смесица между бяла кръгла църква от мексикански тип и космически кораб. Тя бе в строеж през цялото време, което Магнъс бе прекарал тук като малък. Не беше същият тип звездолет като Халгримскиркя в Рейкявик, но Магнъс се зачуди дали зад църковната архитектура в Исландия не стои някаква странна космическа теология.

Чудна работа.

Магнъс поседя няколко минути пред къщата. Може би най-сетне ще разбере защо родителите му са се разделили и защо баща му бе убит. Пое дълбоко въздух, излезе от колата и натисна звънеца.

Вратата отвори сивокоса жена със сини очи, красиви скули и прозрачно бяла кожа. Магнъс бе пресметнал, че ако тя е на възрастта на майка му, би трябвало да е на петдесет и осем. Изглеждаше на тези години, но бе запазила грацията и красотата си. Магнъс не можа да се сети как е изглеждала, когато я е виждал като дете, но явно е била захласващо красива като млада. Когато и баща му е бил млад.

— Да? — тя се усмихна плахо.