Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
Решил, че го викат, за да го порицаят, че е влязъл където не му е мястото, Климент се върна обратно.
Жрецът отдавна бе прехвърлил средната възраст, но въпреки това стоеше изпънат като струна. Дълга посивяла коса обгръщаше кръглото му лице с прав нос и сини очи. Бе обут с меки кожени сандали, на колана му висяха кожени кесии, в ръката си стискаше малък жезъл.
- Кой си ти? Какво правиш тук? - попита той и от тона, с който бяха задени въпросите, Климент разбра, че няма за какво да се притеснява.
- Аз съм Климент, писар от крепостта - представи се той и се поклони. - Съжалявам, че наруших покоя ви и покоя на Тангра. Тръгвам си веднага.
- Гледам те от известно време, Клименте, писарю от крепостта - каза жрецът с усмивка. - Не изглеждаш много щастлив. Бих искал да ти помогна. Аз съм Баян, главният жрец на Тангра.
- Много ви благодаря, но не можете да ми помогнете -отговори писарят и се поклони още по-ниско, хиляди пъти съжалявайки, че бе влязъл в светилището на Тангра. -Забърках се в неща, в който не трябваше да се забърквам. Поех задача, която не мога да изпълня.
Баян се усмихна.
- Няма неизпълними задачи! Има изпитания, които трябва да се преодоляват. Някои - по-големи, други - по-малки - жрецът се усмихна и протегна ръка към Климент. - Дори да мислиш, че си загубил, може би си спечелил. Това знае само Тангра - жрецът се поклони, след като произнесе името и Климент несръчно го последва. - Не ни ли учи той, че светът няма граници?
- Но има хора, които биха се справили по-добре от мен. Ако Дукум бе избрал някой друг...
- А-а-а, Дукум - върховният жрец на Тангра слезе по стълбите, подхвана Климент за лакътя и го поведе към същата пейка, на която бе седял преди това. - Щом кавханът ти е възложил нещо, значи със сигурност можеш да го направиш. Той много рядко греши в преценките си!
Климент мълчеше.
- Всеки човек е неповторим, Клименте, писарю от крепостта! Така ни е сътворил великият майстор на Вселената - Тангра. Или Христос. Или някой друг, ако изповядваш различна религия. Щом Дукум е избрал теб, значи ти си човекът, способен да се справи с възложената задача. Другите хора са за други неща. Ти си тук и сега имаш работа за вършене. Единственото, което ти трябва, е малко повече вяра в себе си.
- Но аз не знам как! Не знам какво да направя! Не знам откъде да започна!
- Разбира се, че знаеш! - жрецът стана. - Поседи още малко на пейката, разходи се из градината, послушай водата на фонтана. Може Тангра да ти проговори. Или сам да намериш отговори на въпросите, които си задаваш. Ако не, поне ще поотпочинеш. А сега ме извини, но ще те оставя. И двамата ни чака работа.
Климент остана на пейката, загледан в отдалечаващия се жрец. Дали ако знаеше каква е неговата задача, Баян пак щеше да е толкова настоятелен да му помага? Да подкрепя хора, заплашващи неговия Бог? Дали ако знаеше това, първожрецът на Тангра щеше да се отнесе с разбиране към човек, който помага на враговете му?
Климент се засрами от мислите си.
Едва ли Баян не знаеше какво се случва в Плиска. Засрамен от подозренията си към мъжа, искащ да му помогне, Климент се запита какво ли би направил на негово място. Представи си, че разказва историята за своите премеждия на великия жрец. Как Дукум го е извикал, как му е възложил задачата. Усмихна се, като се сети как си беше купил меча на пазара. Разказът се обърна към самия него, припомняше си случки и разговори, спомняше си ситуации и думи, на които не бе обръщал достатъчно внимание досега.
Климент дълго крачи из двора на храма. Не усети как денят си отива, въздухът се разхлажда, а небето се обсипва със звезди. Накрая спря, обърна се към храма и се поклони. След което бързо напусна градината.
Великият боил Дукум бе ядосан, изнервен и притеснен. На главата му се струпваха все повече неща, които не вървяха в добра посока. Неспособността да се справи бързо и категорично с убийствата, след като лично се бе ангажирал с тях, можеше да окаже сериозно влияние върху положението му в двореца. Останалите боили от съвета вече открито му отправяха въпроси. Засега те звучаха закачливо, но Дукум много добре знаеше колко бързо нещата могат да се обърнат. Ако не се справеше с няколко християнски убийства, как щеше да се справи с държавата и водената от младия хан политика?
Боилите в съвета не обичаха кавхана. С радост биха видели как пада, за да може някой от тях да заеме мястото му на втори човек в държавата. За да стане това, той трябваше да покаже сериозна слабост, да отвори пробойна, през която да го атакуват. И точно това се случваше сега.
Дукум примлясна ядно и разтърка бръсната си глава.