Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
- Заклевам се да отмъстя за теб, Кубер! - каза тихо писарят. - За теб също, Кумер! Заклевам се да отмъстя!
Климент се обърна и срещна одобрителния поглед на началника на гарнизона. Военният се приближи, стисна го за рамото и каза:
- Постъпи правилно, писарю! Днес ще останем тук, ще си починем и ще се подготвим за похода. Утре ще тръгнеш заедно с 20 от хората ми, които така или иначе отиват в Дръстър за провизии. След това още толкова от войниците ми ще те придружат обратно по пътя до Плиска. Тази нощ ще удвоя постовете, така че да можеш да си почиваш спокойно. Не се притеснявай от нищо. Оттук нататък си под моя закрила!
Писарят кимна с глава, стисна силно устни, припомняйки си, че същите думи бяха използвали и двамата братя. Благодари на домакина, отиде до отредената му стая, легна в кревата и не стана до сутринта. Не излезе дори когато чу пращенето на погребалните клади, на които изгаряха доскорошните му другари.
15
Пристигнаха в Дръстър без произшествия. Войниците, които бяха приели задачата си присърце, охраняваха писаря дори в пределите на града. Част от тях го съпроводиха до двореца на ханския наместник и привлякоха множество любопитни погледи.
Климент прекара целия ден в библиотеката на крепостта. Внимателно разглеждаше подредените в кожени кутии свитъци от изтеклите години, докато намери това, което търсеше.
Потвърждението на подозренията му не успя да промени потиснатото настроение. Слънцето продължаваше да свети, птичките - да пеят, над града подухваше приятен бриз, идващ от Дунав, но Климент усещаше всичко това през призмата на собствената си болка.
Като че ли някой бе изгасил светлината в неговата душа, бе седнал на гърдите му и му пречеше да диша свободно. Същият някой, който бе убил християните, двамата весели братя Кумер и Кубер, а заедно с тях и част от душата на писаря.
„Дали ще продължи така цял живот? - питаше се Климент, докато крачеше обграден от войниците из улиците на Дръстър. - Дали ще чувствам болката, докато умра? Дали ако разоблича убиеца, слънцето пак ще почне да свети? Едва ли! Чувствам се толкова слаб. Искам само да легна и да спя“.
Внимателно отклони поканата на ханския наместник за вечеря, прибра се в казармата, където бяха разквартирувани войниците, зави се през глава с наметало и веднага заспа. Събуди се след няколко часа. Усетил настроението на Климент, началникът на укреплението го заведе да се изкъпе, докато конете си отпочинат. След това двамата седнаха да обядват в мълчание, пиейки разредено вино.
На тръгване писарят благодари сърдечно на добрия си домакин. Обеща да го похвали пред Дукум, което накара военния да се изчерви от удоволствие, и пое обратно към Плиска. Връщането бе бавно и отегчително.
Не си го бе представял по този начин. Беше мислил, че ще е зареден с енергия, сигурен в разкриването на убиеца, готов да действа, преливащ от радост.
Сега беше изпълнен само с тъга, но колкото повече наближаваха столицата, толкова повече усещаше леденото спокойствие, с което щеше да се изправи пред убиеца, пред Сатаната, и да го разобличи.
- Време е да си платиш, убиецо! Време е да си платиш! - повтаряше тихо Климент, докато отрядът влизаше в крепостта.
Дукум, разбира се, го чакаше с нетърпение.
Не се впечатли, когато Климент разказа как са загинали двамата му спътници. Кавханът бе недоволен само от факта, че писарят е предприел рискованото начинание, без да каже какво подозира.
- Сърцето ми изтръпна, като разбрах какво се е случило. Не можах да мигна, докато не ми казаха, че си невредим. Какво щеше да стане, ако те бяха убили? Кой щеше да разреши загадките? Кой щеше да хване убиеца? - питаше раздразнено Дукум.
От тези думи Климент разбра, че самият той е без значение за кавхана. Беше важно само да изпълни поставената задача, да разреши проблема. Какво костваше това на тези, които бяха въвлечени в разиграването на историята, нямаше значение, щом в крайна сметка Дукум постигаше своето.
Климент не се разсърди. Преди няколко дни щеше да се чувства пренебрегнат от подобно отношение, да се цупи и нервничи, но сега не беше така. Писарят разбираше и се съгласяваше с Дукум. Той не можеше да постъпва по друг начин. Климент трябваше да разкрие истината. Кавханът трябваше да се грижи за реда в държавата. И двамата вършеха това, за което бяха отговорни. С цената на всичко.
- Е? - очите на Дукум горяха от нетърпение.
Климент кимна с глава:
- Предположенията ми се потвърдиха. Знам кой е убиецът!
- Кой?
- Ще кажа името след час, в тази зала. Пред ханския съд. Сега искам да си почина и да се освежа от пътя. Моля ви да извикате Алзек, Картак, Грод, Заул и Наум. Вземете им оръжията и подредете войници да пазят. Няма да е лошо чигатът Бранко да ни пази вътре в стаята.