Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
- Бягай! Не спирай! - извика му някъде отзад Кубер.
Войникът бе видял посоката, от която дойде нападението, пусна една стрела натам и прикрит зад щита си, атакува с изваден меч.
Сатанински вик проехтя в клисурата и накара Климент да се обърне назад въпреки бясно препускащата кобила. Преди животното да го отнесе между скалите, писарят видя галопиращия Кубер. Към него, вдигнала високо дълъг меч в ръка, се носеше загърната в черно фигура. Лицето й не се виждаше добре, но дори отдалеч Климент ясно различи извитите, пробождащи небето рога.
Писарят остави кобилата сама да избира пътя. Бе сигурен, че няма да може да направлява животното при тази скорост, затова се вкопчи колкото се може по-силно в гривата и призова всички богове на небето да спасят него и останалия назад войник.
След няколко минути бясно препускащият кон излетя от клисурата и се втурна между хълмовете, ширнали се пред него. Свободното пространство и свободата, която й даваше Климент, успокоиха кобилата и тя позабави ход. Писарят се осмели да подръпне юздите и животното послушно се подчини.
Стараейки се да не забавя ход, Климент се устреми към очертаващите се в далечината постройки. Това без съмнение беше гарнизонът, за който му споменаха двамата братя.
Изпотеният кон и крещящият му ездач не смутиха особено стражата на твърдината. Виждайки отдалеч, че писарят е сам и няма оръжие, от малкото укрепление към Климент се насочиха няколко ездачи, които с лекота биха могли да се справят с него.
Писарят бе въведен в казармата. Около него веднага се образува тълпа от развълнувани мъже. Убеждавайки се, че е приятел, войниците с любопитство изслушаха какво ще им каже. След като разбраха, че двама техни другари са в беда, няколко от тях се метнаха на конете и полетяха обратно по пътя да проверят какво се е случило. Климент изяви желание да отиде с тях, но бе спрян меко и категорично от началника на гарнизона.
- Явно ти си бил целта на атаката - изтъкна му безупречната си логика той. - Не мога да рискувам да ти се случи нещо, ако се върнеш обратно. Не искам и да си помисля на какви мъчения ще ме подложи Дукум. Не, писарю, ти ще изчакаш завръщането на хората ми, а дотогава бъди мой гост. Ела да се подкрепиш с глътка вино.
Разбрал, че е безсмислено да спори, писарят последва началника на гарнизона в малката му чиста и оскъдно подредена канцелария. Там получи чаша вино, която изпи с благодарност, и мек хляб, току-що изпечен в казармените пещи, сирене и маслини. Въпреки че бе закусвал скоро, Климент изяде всичко под одобрителния поглед на домакина, който мълча, докато писарят се хранеше.
- Кажи ми какво точно се случи, след като излязохте от Плиска до нападението - попита началникът на гарнизона, когато Климент приключи със закуската.
Писарят послушно му описа всичко от тръгването от столицата. Разплака се, докато разказваше как бе убит Кумер. Само час преди това двамата си бяха разменяли шеги и се бяха смели с глас на фона на изгряващото слънце.
Военният замислено изслуша разказа, потърка брадичката си с юмрук и каза:
- Който и да ви е нападнал, трябва да ви е проследил от Плиска. Наоколо няма разбойнически банди. Още преди година се погрижихме за последната от тях. Ако е бил съгледвач на куманите или печенегите, е щял да се върне да извика своите, вместо да рискува да ви нападне сам. Макар да е бил в изгодна позиция, той е бил един, а вие - трима. Със сигурност е някой, който ви е проследил. Някой, който, прости ми, че ти го казвам, писарю, много иска да те види мъртъв!
Климент потрепери и кимна с глава. Вече сам бе стигнал до същия извод. Дяволът, който избиваше свещеници в Плиска, сега бе взел него на мушка.
Войниците се върнаха малко след обяд. Дойдоха бавно и по унилите им физиономии писарят разбра, че нещата в клисурата едва ли са се развили добре след неговото бягство. Заедно с началника на гарнизона слязоха да ги посрещнат на двора.
Използвайки копията като пръти, войниците бяха направили походни носилки между конете. Стиснал зъби, Климент видя мъртвите тела на двамата братя, които бе срещнал рано сутринта.
Стрелата бе извадена от гърба на Кумер, кръвта му се беше съсирила. Лицето на Кубер беше жестоко разсечено през челюстта, но Климент не отвърна глава, въпреки че му се гадеше от грозната гледка.
Пристъпи напред, взе окървавения меч на убития, който войниците бяха поставили в носилката до тялото, свали ножницата от кръста му, прибра оръжието вътре и го закачи на собствения си колан.