Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
13
Жегата го удари като чук. Каменните стени на двореца бяха задържали слънчевите лъчи, но навън топлината ставаше непоносима. Слънцето бе прогонило дори търговците и продавачите на вода от улиците. Тук-там притичваше някой слуга, който гледаше колкото се може по-бързо да се прибере. Капаците на къщите бяха спуснати, бе необичайно тихо и спокойно. Каменният град бе нажежен, задушен и топъл.
Климент опита да се движи в сенките, но когато стигна до караулните на Южната порта, бе плувнал в пот.
Там го очакваше ново разочарование. Помещенията бяха празни. От войници при вратата научи, че останалите са в казармите на крепостта. Климент прати единия от войниците да викне Картак, а той влезе да го изчака в празната караулна.
Усетил приятния хлад в помещението, с облекчение приседна на една от пейките и заоглежда наоколо. Нямаше особени промени от последното му идване. Сламата на пода бе станала още по-мръсна. През бойниците проникваше оскъдна светлина, на стената бяха подпрени различни оръжия. Масата беше отрупана с мръсни чинии и чаши. В ъгъла на огромна купчина бяха нахвърляни различни боклуци. Миризмата бе все така неприятна.
Чудейки се колко ли ще чака началника на Южната порта, писарят бавно тръгна из помещението. Поигра си с някои от оръжията, разбута нахвърляните в ъгъла празни чували. Извади изпод тях дъски от изпочупени сандъци и се опита да закрепи на върховете им един стар щит. Накрая взе от масата една чаша, която му изглеждаше сравнително чиста, доизбърса я с края на ризата си и я напълни с не особено студена бира от една от бъчвите в дъното на помещението. Допиваше второто си питие, когато влезе Картак. Зад него подтичваше войникът, който Климент бе изпратил да го търси. Военният изглеждаше ядосан. Изгони подчинения с груба ругатня и сърдито се отпусна на пейката срещу писаря.
- Какво искаш?! - ядно попита Картак. - И по-бързо, че имам работа за вършене!
- Да се наливаш по кръчмите ли? - попита го Климент.
Военният премигна.
- Не е твоя работа какво правя в свободното време! Нито на теб, нито на когото и да било! Мога да се напия като свиня, ако искам! - началникът на Южната порта не беше в настроение.
- Така е, така е, прав си - вдигна помирително ръка писарят. - Особено ако пиеш в добра компания. Каквато без съмнение е началникът на нощната стража Грод. Чудя се кога ли спи тоя човек, след като денем пирува с теб, а нощем е на работа?
- Какъв Грод? - попита Картак и ядът, изписан на лицето му, се смени с безпокойство.
- Вчера ви видях в една странноприемница във Външния град. „Златната грива“, ако не се лъжа. Чудя се защо ли се криехте.
- Припознал си се! Не съм ходил в никаква „Златна грива“! - Картак се дръпна назад и скръсти ръце пред гърдите.
Климент внимателно сложи ръце пред себе си на масата. Зеленият камък от пръстена на Дукум проблясваше ясно в сумрака.
- Хайде, хайде, Картак! Защо криеш? Та ние с теб почти се сблъскахме пред вратата. Не ме ли видя? Странно, защото аз разпознах теб и приятеля ти съвсем ясно, въпреки спуснатите качулки - гласът на писаря стана остър като бръснач. - Едва ли кавханът ще се зарадва, като научи колко си потаен. Да не кроите заговор?
- Какво толкова ще научи Дукум? - начумери се началникът на Южната порта. - Сега се сещам за какво говориш. Беше ми изхвърчало от главата. Пийнахме с Грод по няколко бири и това беше. Къде е казано, че двама военни не могат да обърнат една-две чашки заедно?
- Разбира се, разбира се - отговори Климент, взирайки се в кавханския пръстен, докато го въртеше на пръста си.
- Въпросът е, кой е бил третият човек, с когото сте пийнали. Да ти го опиша ли - висок едър мъж с руса коса и белег на лявата буза.
Картак примлясна и се изправи. Лицето му се наля с кръв, ръката му посегна към колана. Климент скочи, ритайки пейката зад себе си, извади късия си меч и опря гръб в стената.
- Не прави глупости, Картак! - каза задъхано той. -Много хора ме видяха да влизам тук.
Началникът на Южната порта беше стиснал дръжката на кинжала на пояса си, гледаше в пода, а жилите на врата му се издуваха.
- Стават нещастни случаи - тихо промърмори той, но не извади ножа.
- Никой няма да ти повярва, Картак! Всички знаят, че съм под личната закрила на Дукум.
- Какво искаш? - тежко попита военният и бавно премести ръка от дръжката на кинжала и бавно седна до масата. - Какво искаш, Тангра да те убие?!
- Чудя се - започна Климент, накланяйки меча си към земята, но без да го прибира в ножницата. - Какво сте правили там тримата? И си мисля следното: в нощта, когато е убит Закарий, не си бил на пост. Казваш, че пак си пил с приятели, но никой не те е видял. Приятелят ти Грод намира Павел, втория убит свещеник, и виж ти, колко странно, съвсем случайно се озовава съвсем близко до мястото, където е изгорен Керк. Другите двама свещеници тръгват да бягат, отново случайност - убит е точно този, който е изчезнал през Южната порта. Твоята порта, Картак!