Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
След смъртта на Пресиян мнозина очакваха Дукум да се противопостави на Борис, дори може би да поиска да стане хан. Имаше всичко необходимо за това - и власт, и влияние, и сила. Имаше и прекрасен повод, който никой нямаше да оспори. Всички охотно щяха да застанат зад него, ако се бе обявил против младия хан и неговото увлечение по християнството.
Но великият боил бе избрал друг път. Предпочиташе да дърпа конците в сянка, да направлява страната и политиката, без да е на първа линия. Засега се бе справял успешно.
Засега!
Убийствата все повече подкопаваха почвата под краката му. Последното - вътре в крепостта, щеше да предизвика много неприятни въпроси. Въпроси, на които Дукум не искаше да отговаря.
„Трябва да заловим убиеца колкото се може по-бързо! - повтори си той за кой ли път. - Дали не сбърках, като натоварих писаря с тази задача?“
Въпреки че бе ядосан на Климент, Дукум знаеше, че няма за какво да го вини. Той бе постигнал неочаквано много за кратко време, въпреки липсата на опит. Откритието, че има връзка между убитите, както и между Картак, Грод и може би Алзек, сигурно щеше да доведе до разкриването на престъпника.
„Но кога? Кога?!“, недоволстваше Дукум.
Дразнеше го и фактът, че Климент е изчезнал. Никой не знаеше къде е проклетият писар! Дукум бе пратил да го търсят, но засега без успех.
„Само да не са убили и него! Ще е ужасно неприятно! Всичко ще трябва да започне отначало, а нямам никакво време. Дано е жив! Ще му сложа охрана! Трябваше досега да съм го направил“, ядоса се сам на себе си кавханът и продължи нервно да обикаля стаята.
Най-накрая вратата се отвори и без да спазва никакво приличие, Климент влетя в стаята.
- Клименте! Къде, по дяволите, ходиш!? - развика се от облекчение Дукум. - Свещеникът, когото пазехме, е убит! Не знам дали ти е известно това! Вместо да се мотаеш напред-назад и да си губиш времето, можеше да свършиш някаква работа! Вече почвам да съжалявам, че ти възложих тази задача!
Климент седна на един стол, точно срещу гневния боил, погледна го с блеснали очи и каза:
- Знам кой е убиецът!
- Какво? - не можа да повярва Дукум. - Кой?
- Не искам да обвинявам никого, без да съм напълно сигурен. Както ми поръчахте - отговори усмихнато Климент. - Трябва да проверя още няколко неща, но съм уверен, че съм на прав път.
- Какво мислиш да правиш? - попита кавханът.
- Искам да отида до Дръстър. Утре.
14
На другия ден Климент стана рано. Слънцето още не бе изгряло, но писарят се чувстваше бодър и изпълнен с решителност. Дори предстоящата езда не можеше да помрачи настроението му. Бранко бе обещал да намери някоя добродушна кобила с широк гръб, върху която да се чувства удобно.
Горящ от нетърпение да докаже теорията си, писарят излезе на двора. Нощта бе ясна, хладна и приятна. От изток вече се виждаше наближаването на новия ден. Тук-там от съседните дворове се чуваше пеенето на петли.
Климент изми ръцете и лицето си със студена вода от кладенеца, загърна се с наметало и зачака.
Не след дълго по улицата се дочу чаткане на копита. Двама войници, водещи трети кон, бавно се придвижваха, оглеждайки околните сгради на светлината на факли, които всеки един от тях държеше в ръка.
И двамата бяха в пълно бойно снаряжение. Мечове висяха на хълбоците, колчани със стрели се поклащаха на гърбовете им, извити лъкове бяха закачени отстрани на седлата, заедно с две копия - дълго и късо. Кръгли дървени щитове завършваха въоръжението.
- Насам! Насам! - размаха ръце писарят и изскочи от двора на странноприемницата.
Войниците спряха и го загледаха внимателно.
- Ти ли писарят Климент? - попита единият от тях, като леко подръпваше юздите на третия кон.
- Аз съм - отговори той и вдигна ръката с пръстена на Дукум. - Този кон трябва да е за мен. Помогнете ми да се кача.
Войниците се спогледаха учудено, леки усмивки заиграха по устните им, но не казаха нищо.
- Няма да се правя на важен. Нищо че нося пръстена на кавхана - каза Климент. - Не мога добре да се крепя на седлото, мразя да яздя и е сигурно, че ще създам много ядове както на вас, така и на коня под мен. Моля ви предварително за извинение. Пътуването ще е бавно и аз ще съм причината за това - писарят погали кобилата по муцуната и й даде предварително приготвена ябълка.
- Хубаво е, че ни казваш това! - усмихна се единият от войниците и скочи от коня.
- Ако и нас почерпиш с нещо, няма да обърнем внимание на бавната ти езда - засмя се и другият. Тримата спътници внезапно почувстваха близост помежду си.
- Ще ви почерпя, но нека първо стигнем Дръстър - обеща Климент.