Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
- Това са глупости! - каза пребледнял военният. - Не можеш да ни припишеш тези убийства! Нямаме нищо общо с това!
- Нямате, така ли? - попита Климент и се приближи към масата. - Казваш, че нямате. Мисля, че не е така. Смятам, че ти, Грод и непознатият, с когото сте разговаряли в кръчмата, сте били от „Отмъстителите“. И сега сте почнали отново да избивате свещениците. Не е ли така?!
- Това са пълни измислици!
- Не бяхте ли от „Отмъстителите“? Кажи! - Климент се бе надвесил над едрия началник на Южната порта и говореше в лицето му. - Ти и приятелчетата ти не гонехте ли християните? Не ги ли избивахте като пилци? И сега не започнахте ли отново?!
- Не! - по бузите на Картак се стичаха тесни вадички пот. - Не! Не сме убивали никого!
- Не лъжи! - кресна писарят и гласът му подплаши няколко гълъба, които излетяха от гредите под покрива.
- Не лъжа! - Картак сякаш се отърси от транса, в който беше изпаднал. - Добре! Добре! Бяхме от „Отмъстителите“. Аз и Грод. Какво от това?! Повечето военни и боили бяха в тази или някоя подобна тайна общност! Тогавашният хан ни беше предводител! Хвалеше ни за делата ни! Даваше ни награди! След като Борис обяви „Отмъстителите“ извън закона, се разотидохме. Виждаме се от време на време с Грод или някой от другите, но само пием и си припомняме старите времена. Не ни е лесно, повярвай ми! Много кръв се проля тогава. Кръв, която не е ясно върху чии плещи лежи.
- Кой друг беше с вас? Бранко? Дукум? Алзек? Ами византиецът Атанасий? - Климент не сваляше поглед от началник-караула.
- Алзек - да. Това всички го знаят. Беше деен участник. Той мрази християните в червата. Нямам представа защо. Бранко не! Майка му е славянка. Дукум - да. И той беше „отмъстител“. Но само колкото да се хареса на хана. Никога не идваше с нас. Не участва в нито едно убийство или палеж. В нищо. Не одобряваше преследванията, но нямаше какво да прави, защото здраво се бе залетял нагоре по стълбичката. Да не мислиш, че лесно се става кавхан, а? - Картак се изсмя. - Византийци не познавам. Освен мъртви!
- И сега се събрахте отново. Старите дружки пак убиват свещеници! Нали? - Климент отново бе вдигнал меча все едно ще съсече опонента си. - Не харесвате, че Борис признава вярата им, че им дава власт. И решихте да ги избиете! Да покажете кой командва! Нали?! Не ме лъжи, войнико!
- Не! Не! Не сме убивали никого! - Картак удари с юмруци по масата - Защо да го правим? Защо?
Климент прибра меча в ножницата. Обърса потното си лице, вдигна преобърнатата пейка и седна. В думите на военния имаше смисъл. Защо му трябваше на Картак да върви срещу закона? Той очевидно беше доволен от получената власт. Взимаше рушвети, имаше пиене и забавления, защо му трябваше да рискува? Ако убиецът бе Картак, защо убиваше християни от Дръстър? Нещо не се връзваше. Или някой използваше услугите на старите членове на тайната общност за собствени цели? Това Климент можеше да си представи. За кесия злато Картак и неговите приятели едва ли биха се поколебали да прережат чието и да е гърло.
- Служил ли си в Дръстър, Картак? - попита писарят.
- Никога! Роден съм в едно село близо до Плиска. Израснах в града. Ходих няколко пъти на походи на север, но никога не съм стъпвал в този град.
- Сигурен ли си? - уморено настоя писарят.
- Абсолютно! Ако не ми вярваш, може да провериш. Останалите ще потвърдят.
Писарят кимна с глава. Бе сигурен, че поне този път Картак казва истината.
- Кой е човекът с белега от „Златната грива“? - попита той.
- Търговец. Стар приятел. Срещнахме го случайно.
Климент не повярва на отговора, но замислено кимна и се изправи.
- Тръгвам си, Картак - обяви той. - Засега няма да предприемам нищо срещу теб или Грод. Но внимавайте какво правите! И забравете „Отмъстителите“. Тяхното време свърши!
Писарят се обърна и излезе от кулата. Жегата отново го блъсна с пълна сила, но докато вървеше замислен към двореца, той не й обърна внимание.
„Дукум е бил от „Отмъстителите! Защо не ми е казал?!“, разсъждаваше Климент, вървейки из Вътрешния град.
Имаше ли причина кавханът да крие членството си в тайната организация? Дали не използваше Климент за някакви собствени цели, нямащи нищо общо с Борис.
„Та аз така и не видях хана нито веднъж - помисли Климент. - Дукум само ми разпорежда това или онова от негово име, но дали заповедите са истински? Вече не знам какво и на кого да вярвам!“