Грешката на президента
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #10
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Грешката на президента». Краткое содержание книги:
Обичащият всичко красиво Леонид, разбира се, ценеше и женската красота, но в предишния живот преди перестройката той не можеше и да мечтае за такава жена. Но сега всичко се беше променило. Макар външността му да си беше останала същата, той не беше вече скромният сътрудник на ЦНИИЦВЕТМЕТ. И когато конкурсът завърши, Леонид решително се приближи към Татяна.
Той никога не би станал банкер, ако не умееше да взема веднага важни решения. Дори Татяна да не му стане близка, то поне си струва да я покажеш. В това се състоеше нейното решително предимство пред Нина, която вече беше отмиляла на Леонид.
Всичко това Турецки научи, докато разпитваше тези, които познаваха предишния и сегашния живот на Леонид Бурмеев.
Глава втора
Защитникът на Белия дом
Ако жената на Бурмеев беше друга, Турецки едва ли би я разпитвал отново и отново, но той всеки път измисляше нови дребни въпроси, на които можеше да отговори само Татяна. Затова някак от само себе си се получаваше, че той я посещаваше ако не всекидневно, то в краен случай през ден. Охраната пред стаята на Бурмеева впрочем скоро беше свалена.
Всъщност Турецки не научи нищо принципно ново от Татяна. Тя му разказа как е участвала в конкурса „Московска красавица“ и как не влязла даже във финала.
— Там е истинска мафия — разказваше тя. — Ако не преспиш с когото трябва, дори да си София Лорен на млади години, нямаш никакъв шанс. — Тя помълча. — Пак там се запознах с Леонид.
— Но той е имал семейство — предпазливо започна Турецки. — Жена, син…
— Да бяхте я видели! — подсмихна се Татяна. — Съвсем не му подхождаше. Както си е била, така и си остана жена на прост инженер. Нито може да се облече, нито да се държи както подобава. Така че всичко стана съвсем закономерно.
Турецки беше малко засегнат от отношението на Татяна към жената, чието място беше заела. В думите й като че ли нямаше презрение, но липсваше каквото и да е съчувствие. Предметът си бе изживял времето — хвърляй го.
— Но вие нали знаехте, че той е женен — продължи Турецки.
— Да — кимна Татяна.
— И не ви ли притесняваше това?
— А защо да ме притеснява? Преди всичко — нали той искаше да се омъжи за мен.
— А вие не искахте ли?
— Аз просто се съгласих.
Турецки и сам не знаеше защо го вълнуваше този разговор. Нали той нито за секунда не допускаше, че може да се раздели с Ирина.
— Между другото неговата Нина се уреди прекрасно — наруши мълчанието Татяна. — Няма защо да я жали човек. Първо Леонид й направи много хубав апартамент, а това лято изобщо ги пресели в чужбина.
— В чужбина?
— В Австрия. Не се учудвайте — усмихна се Татяна, — там прилична къща е по-евтина, отколкото апартамент в Москва. Така че тя има собствена къща, а синът й ходи в добро училище. Леонид не ги е захвърлил на произвола на съдбата.
— Знаете ли адреса им? — попита Турецки.
Татяна поклати глава:
— Не. Не съм се интересувала.
— Татяна — изведнъж каза Турецки, — защо Леонид реши да прати семейството си, бившето си семейство — веднага се поправи той, — в чужбина? Може би се е страхувал от нещо? Например че може да отвлекат сина му? — Турецки си спомни хипотезата на Шведов, че банкерите са шантажирани от група рекетьори.
— Той не беше забъркан в нищо — сви рамене Татяна. — В никакви спекулации…
Турецки погледна в очите й и отново — за кой ли път вече! — беше поразен: откъде се е взела на света такава жена.
— Привет на служителите от правозащитните органи — Григорий Иванович посрещна племенника си така, сякаш предварително знаеше за идването му, макар Грязнов поради конспиративни съображения да беше дошъл внезапно, като се стараеше да не използва телеграфа, още повече телефона. Цялата операция се провеждаше в пълна тайна, така че никой, освен Дроздов, Меркулов и Саша Турецки нямаше представа защо бившият майор от милицията, а сега шеф на частна детективска агенция, внезапно взе отпуска „по семейни причини“ и изчезна от Москва.
Когато видя преди няколко секунди чичо си, който се появи иззад къщата в тъмно яке и малка плетена шапчица, Слава за миг се обърка. Той, разбира се, си даваше сметка, че родният му чичо Гриша прилича на сегашния президент, но въпреки това първото впечатление бе просто потресаващо. Григорий Иванович беше заприличал на президента много повече, отколкото преди — в неговия глас, интонацията, походката се бяха появили нови черти, свойствени на този, на когото подражаваше.