Дясната ръка на Бога

Неумиращият си бе изградил правило да не насочва спомените си към онзи ден преди две хилядолетия, когато край фонтана се бе изправил срещу Бога. Но сега си наложи да преживее отново момента, в който пламтящата Стрела проблясва край очите му и пробожда китката. Когато в шокирана агония бе погледнал към силуета на смъртния си враг. Каквото и да стореше Най-възвишеният, не можеше да го лиши от въздигнатия екстаз, разливащ се по тялото му в този момент. Отпитата глътка беше накарала кръвта му да кипне. Помнеше усещането ясно. И все още го усещаше — живот, непознат за смъртните, който гори… Водата от Фонтана на вечния живот. За подобно нещо си струваше да заплатиш с една ръка. Но Джугом Арк символизираше гнева на Бога и заплахата, която той все още представляваше за плановете на Неумиращия. Не само това — тя символизираше и предпочитанията му към Първородните. Рушителят току-що бе разбрал, че Стрелата не е само прост символ, а сама съдържа сила. В един момент щеше да се изправи срещу Джугом Арк и носещата я Десница. Но още не.

Сега трябваше да се занимае със северното момиче, треперещо на колене. Две хиляди години бяха много време, но винаги имаше нови неща за научаване. До този момент не знаеше, че синият огън може да се използва като средство за придвижване. Дори не се бе замислял над тази възможност. Разбира се, беше възможно това да е страничен ефект от сблъсъка на силите — уникална проява, чиито условия да са много трудни или направо невъзможни за пресъздаване.

От по-голяма важност беше връзката между тази девойка и Десницата. Първата бе получила Огъня — в това нямаше никакво съмнение. Това пораждаше у него притеснение, защото бе смятал със сигурност, че Най-възвишеният никога вече няма да дари Фуирфада на потомците на Първородните. Момичето представляваше загадка. Той не усещаше някакъв талант у нея. Отсъстваха тъй забележимите следи от употребата на онази сила, която Рушителят помнеше много добре. Значи или девойката беше слаба, или притежаваше надвишаващо неговото умение да се прикрива. Имаше начини да узнае, разбира се, някои от които щяха да я увредят сравнително малко. Възможно беше да се нуждае от нея сравнително невредима — в ума му вече се оформяха определени идеи. Нито за момент не му хрумна, че тя не осъзнава наличието на силата си.