Годината на Кобрата [bg]

— По̀ ми прилича като да иска да се бие с мен — изрева Хоремхеб в отговор. — Какво става?

— Иска да говори.

Лицето на Анен, съсухрено и сбръчкано като изсушена маслина, остана невъзмутимо, но гласът му издаваше нервност. Може би Земята на духовете никога не е много далече; мъртвите не само ни наблюдават, но и докосват сърцата ни и вълнуват кръвта ни. Онзи бе ден като нощ, завеса, която най-накрая сложи край на една част от живота ми и една глава от историята на Египет. Спомням си толкова живо разделената сила на Египет. Бойните колесници на имперските ескадрили, готови да се хвърлят едни срещу други в прашна, кървава битка — знамение за бъдещето. Усещах опасността, зловещата заплаха. Стоях до Хоремхеб, колесницата скърцаше, движещите се напред-назад колела стържеха зловещо, ноздрите на конете потрепваха, цветните пера по гривите им се огъваха на вятъра, копитата им риеха земята. Животните усещаха опасността и бяха нетърпеливи да се впуснат подивели напред. Денят беше хладен, зеленината на Делтата се простираше пред нас под ясно синьо небе, а горещината бе смекчена от влагата на земята. Този ден обаче таеше невидим ужас, нещо зловещо, прикрито зад онзи жрец със старо лице и корав поглед, който стоеше невъоръжен със символите на мира в ръце.

— Говори с Нахтимин — настоях аз. — Тук, между двете армии.

Хоремхеб това и чакаше. Пусна ветрилото за мухи и извади меча си, с който посочи ивица тучна трева на засенчено от широки палмови клони малко възвишение над притоците.

— Кажи на лорд Нахтимин — извика той — да разположи павилиона си там. Може да ни предложи храна. Да доведе само двама души, същото ще направя и аз.

Анен се поклони и се отдалечи. Хоремхеб слезе. Изчака под една акация, докато приключи подготовката.

— Ти ще дойдеш с мен, Маху — изръмжа Хоремхеб. — Вие с Рамзес сте Чеда от Кап.

Малко след това заехме местата си върху възглавниците в розовия павилион, издигнат от хората на Нахтимин. Пред нас на малка маса от смокиново дърво стояха подноси, претрупани с агнешко с лук, чесън и пипер. Ухаеше вкусно, а ханаанското вино, което бълбукаше в глинените бокали, беше неустоимо. Дойдохме въоръжени, както и Нахтимин. Вдигна далечното платнище на палатката и влезе, придружен от Анен и един офицер, когото не познавах — младеж с мека кожа и замечтан поглед, с леко момичешки черти и женствени маниери. Спомних си разказите за предпочитанията на Нахтимин към мъжки любовници. И двамата бяха в пълно бойно снаряжение, лъскави украсени нагръдници и обшити с кожа поли върху бели туники, с походни ботуши и китки, шии и ръце, отрупани с бижута. Умишлено показно откачиха мечовете си и ги оставиха на земята до себе си, а Анен свали лавровата клонка. Нахтимин беше с кървавочервени ръкавици — знак за личното благоволение на фараона — които свали и остави в скута си в безочлива демонстрация на собствените му власт и важност. Кимна едва забележимо на Хоремхеб, изобщо не обърна внимание на Рамзес, а към мен се обърна и смигна с широка усмивка.