Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Той поклати глава.

— Искам да видя как ще реагират дренаите. А и… воините не смеят да посегнат, макар че биха ги убили. Няма да ги усмирявам повече от това.

Драка го изгледа изпитателно, после кимна и се оттегли. Той знаеше, че тя не одобрява, а и той самият не харесваше това, което вижда. Но освен това осъзнаваше, че се намира в деликатно положение.

— Вожде! — извика заместникът му Рокар. — Елате и вижте какво са ни донесли!

Дуротан отиде до Рокар и надникна в торбата, която държеше. Очите му се отвориха широко. Вътре, увити в меко парче плат, лежаха два невероятно красиви камъка. Единият беше червен, а другият — жълт. Дуротан нямаше търпение да ги докосне, но се сдържа. Той вдигна очи и срещна погледа на Велън.

— Много отдавна Ресталаан ни показа един кристал, подобен на този — каза той. — Той защитаваше града. Какво правят тези двата?

— Всеки от тях притежава различна сила. Те са част от наследство. Бяха ни дадени от съществото, което живее в свещената планина.

Дуротан тихо изръмжа.

— Няма да е зле повече да не споменаваш това — каза той.

После се обърна към Рокар:

— Нахранете ги, качете ги на вълци и поставете един шаман да ги пази. Дай тези камъни на Дрек’Тар. Ще отведем дренаите у дома и след това ще ги заведем при Нер’зул. Той трябваше да е тук днес, а не аз.

Дуротан се обърна и бързо се отдалечи, защото не желаеше да вижда странните блестящи сини очи на Велън, не искаше да вижда и недоволството в очите на Драка.

По време на дългия преход той се бореше с емоциите си. От една страна споделяше обидата на Дрек’Тар. Ошу’гун беше свято място за орките. Идеята, че нещо различно от предците им живее там и, както твърдеше Велън, е толкова мощно, че е привлякло мъртвите там, го раняваше дълбоко. Можеше само да си представи как се бе почувствал шаманът от това изявление. Всичко свидетелстваше, че Нер’зул е прав, че дренаите са напаст за този свят и трябва да бъдат елиминирани. Но това, което не му даваше мира, бе защо е така. И тази вечер той щеше да получи отговора си.

Всички, включително петимата пленници, яздеха вълци и напредваха бързо. Когато стигнаха лагера, слънцето едва бе започнало да се снижава. Дуротан беше изпратил вестоносци, които да съобщят добрата новина, и сега кланът нетърпеливо чакаше завръщането им. От дясната му страна бяха Дрек’Тар и Рокар, които споделяха отношението на орките Фростулф. От лявата му страна беше Драка, която, неприсъщо за нея, мълча през целия път. Дуротан не искаше да чуе какво си мисли тя, вече се разкъсваше в твърде много посоки.

Пленниците бяха грубо натирени в две палатки, които стражите бързо обградиха. Четирима опитни воини и най-доверените шамани на Дрек’Тар стояха горди и щастливи от задачата, която бяха получили. Дуротан беше наредил Велън да бъде затворен отделно, защото искаше да разговаря с дренайския пророк насаме.