Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Защо какво? — отвърна Дуумхамър.

Той преодоляваше стръмния планински проход и по-голямата част от вниманието му беше насочена към скалите под краката и ръцете му. Горските тролове вече ги бяха изпреварили, изкачвайки върховете с лекотата, с която се движеха по дърветата, и бяха спуснали въжета, за да улеснят оркските воини, но Дуумхамър отказа да ги ползва. Той трябваше да покаже на хората си, че все още е най-силният от тях и изкачването на планината без ничия помощ бе един от начините да го направи. Ренд не се вълнуваше от подобни неща и крачеше до Дуумхамър с увито около лявата му ръка въже.

— Защо се катерим? — попита Ренд. — Можехме да заобиколим планината. Защо минаваме по този път? Може да е по-къс, но по-труден. Изкачването на скалите ще ни забави.

Дуумхамър достигна върха и изръмжа. Изтупа камъчетата и пръстта от себе си и потърка ръце. После се обърна към Ренд, който го настигна, следван плътно от брат си и останалите вождове от Ордата. Те умишлено спазваха дистанция зад водача си.

— Хората ни смятат за глупави — започна Дуумхамър, след като се увери, че всички го чуват. Той не обичаше да повтаря. — Мислят, че сме безмозъчни зверове, както ние приемаме огрите.

Неколцина погледнаха надолу, където огрите се опитваха да настигнат Ордата. Бяха достатъчно силни, за да издържат тежкия преход, но твърде тромави, за да се придвижват лесно.

— Предпочитам да насърчавам това мнение — той се усмихна широко, оголвайки бивниците си. — Нека си мислят, че сме безмозъчни! Ако ни подценяват, ще ги завладеем много по-лесно.

Той замълча, вдигна един по-малък камък и започна да го премята от ръка в ръка.

— Вече успяхме да ги заблудим, като отделихме няколко клана в Хиндерланда — отбеляза той. — И те побързаха да насочат усилията си към тях, докато ние продължихме насам към планините. И все още ще са заети там, когато преминем прохода.

— Но ние отиваме към Куел’Талас, нали? — попита Мейм, леко затруднен с произношението на странното име. — Защо не плаваме до там, за да стигнем много преди човеците да се появят от Хиндерланда?

— Защото елфите няма да позволят на корабите ни да се приближат безпрепятствено — обясни Дуумхамър. — Зул’джин ни информира, че са много добри стрелци и можем да се окажем в капан на корабите под дъжд от стрели. Ще изгубим хиляди, цели кланове, преди още да стигнем до брега, за да се бием с тях.

Неколцина вождове замърмориха. Явно не се бяха сетили за това. Ордата все още не бе привикнала с използването на кораби, макар че няколко клана, като Стормрийвър, бързо се научиха да плават.

— Но все пак можехме да заобиколим планините — настоя Ренд. — Пътят щеше да е по-дълъг, но по-лесен.

Дуумхамър се усмихна самодоволно.

— Страх те е от предизвикателството ли?

Няколко вождове се изсмяха, а Ренд се наежи.

— Разбира се, че не! — отсече той, вдигайки юмрук и готов да го стовари върху всеки, който би се усъмнил в думите му. — С готовност приех задачата! Следвах те неотклонно през цялото време!