Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Другите зашушнаха, някои дори се засмяха, а Ренд кимна.

— Ти си мъдър вожд — призна той. — Това е много добър план.

Дуумхамър кимна и прие комплимента.

— Сега трябва да продължим — каза той на останалите. — Остават ни още няколко хълма.

После се обърна към Зулухед.

— Къде са? — попита той.

— Пътуват насам — отвърна вождът на Драгънмоу, усмихвайки се заради шушукането, което дочу зад гърба си.

Никой друг не знаеше с какво се занимава кланът Драгънмоу, освен че планира нещо с одобрението на Дуумхамър.

— Чака ги дълъг път, но са бързи. Скоро ще ни настигнат и светът ще затрепери, щом ги види.

— Много добре — Дуумхамър се обърна и се загледа във фигурата недалеч от него, чийто дълъг шал се развяваше от вятъра. — Колко далеч сме от Куел’Талас?

— Четири дни път при тази скорост — отвърна Зул’джин. — Но ние можем стигне по-бързо.

Очите на горския трол проблеснаха, а ръцете му потрепериха до секирите от двете му страни.

— Не — заповяда Дуумхамър, игнорирайки очевидното разочарование на трола. — Ще останете с нас и ще продължите да ни спускате въжета.

Той се усмихна на тролския главатар.

— Не се тревожи, няма да пропуснеш шанса си за атака на елфската земя. Но не и преди Ордата да е плътно зад вас, готова да ви последва.

Зул’джин се замисли за момент, после кимна.

— Те ще се ядосат, да — каза той и се изсмя. — Ще се появят като оси, готови да жилят. А вие ще ги покриете като мравки и ще ги погълнете цели.

— Да-а! — Дуумхамър хареса този образ.

Мравките бяха надхвърлили очакванията му за трудолюбиви и издръжливи същества. Освен това можеха да бъдат и опасни, когато се съберат, за да се преборят с някое по-едро създание. Да, мравките бяха подходящо сравнение. И сега той даде сигнал на Ордата да продължи марша си нагоре по планината, като армия от мравки, устремена към целта си.