![Бавачката на ангели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/6/bavachkata-na-angeli-bg-download.jpg)
Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
Ерика се наведе напред, подпирайки се с ръце на масата.
– Но какво?
Той се поколеба.
– Ох, не знам. Мъжът ти често се позовава на интуицията си и обикновено се шегуваме с него заради това, но трябва да призная, че интуицията ми тогава ми подсказваше, че има още какво да научим. Наистина опитахме, но не постигнахме нищо съществено.
– Значи, трябва да опитаме отново. Много неща са се променили от седемдесет и четвърта насам.
– Опитът ми показва, че и много са си останали същите. Видните граждани като онези родители винаги гледат собствения си интерес.
– Ще опитаме отново – повтори Ерика търпеливо. – Довърши списъка с учениците и учителите. После ми го дай и ще работим на два фронта.
– Само недей...
– Патрик няма да разбере. А ти ще получиш всичко, което открия. Разбрахме ли се?
– Да.
Слабото лице на Йоста изглеждаше измъчено.
– Между другото, вчера отидох да говоря с Ева и мъжа ѝ.
Йоста я зяпна.
– Тя как се чувстваше? Притеснена ли е след случката? Как...?
– Спокойно, едно по едно – засмя се Ерика, но после придоби сериозно изражение. – Бих казала, че изглеждаше унила, но спокойна. Твърдят, че не знаят кой би могъл да е запалил пожара, но не мога да преценя дали лъжат, или не.
– Мисля, че трябва да се махнат оттам – каза Йоста, а очите му помръкнаха от притеснение. – Поне докато разнищим тази история. В къщата не са в безопасност. Чист късмет е, че са се отървали.
– Не ми приличат на хора, които лесно се отказват.
– Да, Ева си е упорита – каза Йоста с видима гордост.
Ерика го погледна с любопитство, но не каза нищо. Сама знаеше, че понякога отношението ѝ към хората, за които пише, може да бъде много лично. Вероятно беше същото и с полицаите, които покрай работата си проследяваха множество човешки съдби.
– Замислих се за нещо, когато срещнах Ева. Стори ми се малко странно...
– Да? – попита Йоста, но пронизителен писък накара Ерика да се забърза към всекидневната, за да провери кой се е ударил.
Едва няколко минути по-късно успя да се върне в кухнята и да продължи разговора.
– Докъде бяхме стигнали? Да, стори ми се странно, че Ева не притежава нито една от вещите, които семейството трябва да е оставило след себе си. Все пак къщата не е била само интернат, те са живеели там, така че вътре трябва да е имало лични вещи. Бях приела по подразбиране, че Ева ги е получила, но тя нямаше представа какво може да е станало с тях.
– Тук си права – каза Йоста и поглади брадичка. – Всъщност не мога да се сетя дали са регистрирани някъде. Трябва да проверя.
– Мислех си, че си струва вещите им да се прегледат повторно, с нови очи.
– Идеята не е лоша. Ще видя какво мога да намеря – каза Йоста. После погледна часовника и скочи от стола. – Боже господи, как лети времето. Хедстрьом сигурно се чуди къде съм.
Ерика сложи ръка на рамото му, за да го успокои.
– Все ще измислиш някое добро извинение. Кажи, че си се успал, или каквото и да е. Той няма да заподозре нищо, уверявам те.
– Лесно ти е да го кажеш – отвърна Йоста и отиде да се обуе.
– Не забравяй какво се разбрахме. Трябват ми контактите на всички хора от списъка. Виж и дали ще откриеш нещо за вещите на семейство Елвандер.
Ерика се приближи до Йоста и го прегърна спонтанно. Той ѝ отвърна вдървено.
– Да, добре, само ме пусни. Обещавам да се заема веднага щом имам възможност.
– Златен си – каза Ерика и му намигна.
– Пф. Хайде, връщай се при малките. Чувам, че пак е станало нещо.
Ерика затвори вратата след него и послуша съвета му. Седна на дивана и се загледа разсеяно в приключенията на Пипи, а трите деца се накачулиха отгоре ѝ, като всяко опитваше да се настани на най-удобното място в скута ѝ.
В управлението беше тихо и спокойно. Мелберг за разнообразие бе излязъл от кабинета си и седеше в кухнята. Ернст, който никога не се отделяше на повече от метър от господаря си, лежеше под масата и се надяваше, че рано или късно ще стане време за ядене.
– Проклет идиот! – изръмжа Мелберг и посочи вестника пред себе си. Интервюто с Йон Холм беше водещата статия в „Бохусленинген“.
– Да, не разбирам как хората могат да гласуват за подобни типове. Това е недостатъкът на демокрацията, предполагам – каза Патрик и седна срещу Мелберг. – Трябва да говорим с него, между другото. Очевидно той е бил едно от момчетата на острова през онази великденска ваканция.
– Тогава най-добре да побързаме. Тук пише, че Холм ще остане само до края на седмицата, после се връща обратно в Стокхолм.
– Да, видях, затова си мислех да взема Йоста и да поговорим с него тази сутрин – отвърна Патрик и погледна към коридора. – Само не разбирам къде се е дянал. Аника? Йоста казвал ли е нещо?