Рубинения кръг [bg]

— Какво искаш да кажеш? — попитах, изненадана от буцата, която заседна на гърлото ми. Аз дори не познавах Нина толкова добре, но имаше нещо смразяващо да чуеш такава мрачна прогноза — може би защото се боях, че един ден така ще говорим за Ейдриън.

Соня изглеждаше уморена, сякаш тя бе тази, която бе изразходвала толкова сила и енергия и се нуждаеше от сън.

— Казвам, че когато Нина дойде на себе си, тя може да не е същата Нина, която познавахме. Какво се случи? Мислех, че ти ще я предпазиш да не използва прекалено много от духа.

— Опитах се. Наистина се опитах. — Ейдриън се облегна на мен и аз сложих ръка върху гърба му. — Аз управлявах съня. Свърших по-голямата работа, когато Олив пое контрола — но Нина изгуби търпение и на свой ред завладя съня. Тя направо взриви всичко, преди да успея да я спра.

Соня кимна уморено.

— Поне успя ли да говориш с Олив?

— Не съвсем — отвърна той предпазливо. Аз запазих неутралното си изражение, за да не се разбере, че Ейдриън не казва цялата истина. Той вдигна листа със скицата, която бе нахвърлил. — Това говори ли ти нещо?

— Не, съжалявам. — Соня сведе поглед и се намръщи. — Получих есемес от лекаря, който наблюдава Нина. Пише, че трябва да ми зададат още въпроси. Ще ти се обадя, когато науча повече.

Ейдриън кимна унило и аз стиснах ръката му. Знаех, че се чувства ужасно, като че ли бе отговорен за състоянието на Нина. След оттеглянето на Соня върху екрана остана само Роуз, която изглеждаше поразена и разтревожена от новините.

— Ами радвам се, че имате следа за Джил — рече тя, — но вие, хора, наистина трябваше да бъдете много по-внимателни за…

— Какво показа на Соня?

Дмитрий изникна внезапно до Роуз на екрана. Тя го стрелна развеселено с поглед.

— По-кротко, другарю. И ти ще имаш възможност да ги смъмриш.

— Боже — въздъхна Ейдриън, — още колко се крият зад кадър?

— Какво беше онова, което й показа? — повтори Дмитрий, докато ни гледаше със строго изражение. Изглеждаше заплашителен дори от компютърния екран.

Ейдриън вдигна листа с рисунката.

— За това ли питаш? — наведе се нетърпеливо напред. — Знаеш ли какво е това?

— Да, това е… — Дмитрий замлъкна и погледна към Роуз, а после обратно към скицата. — Това е нещо като маркер, който носят жените в, ъ, дампирските комуни.

Роуз нямаше проблем да формулира директно това, което той се опитваше да каже по-деликатно.

— Комуна за кървави курви? — Очите й се разшириха и лицето й внезапно пламна от гняв, като Лиса преди малко. — Ейдриън Ивашков! Трябва да се засрамиш от себе си, че ходиш по такива места, особено сега, след като си женен…

Ейдриън изсумтя пренебрежително.

— Я се успокойте и двамата. Кракът ми дори не е стъпвал по такива места, нито пък имам желание да стъпи. — Погледна отново към Дмитрий. — Какво имаш предвид, като казваш, че е „маркер“?