Рубинения кръг [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Кръвни връзки #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-121-5
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рубинения кръг [bg]». Краткое содержание книги:
По изражението на Дмитрий беше ясно, че темата не беше от любимите му, и честно, не го винях. Моройското общество невинаги се отнасяше добре към жените дампири. Те можеха да имат деца само от морои, които често гледаха на тях като на сексуални играчки. Стандартната практика за жените дампири, които имаха деца, беше да дадат тези деца в ранна възраст в специални училища, като академията „Свети Владимир“, а майките се връщаха към задълженията си на пазители. Но на много от жените дампири не им се нравеше да постъпват така. Те искаха сами да възпитават и отглеждат децата си. Някои напускаха света на мороите и отиваха да живеят сред хората, ала това не се поощряваше. При все че на външен вид дампирите не се отличаваха от човешките създания, те много често проявяваха необикновени физически способности, което привличаше твърде много внимание към тях. Тъй като нямаха много голям избор, тези жени дампири се обединяваха в „комуни“, някои от които по-цивилизовани от другите. Част от тези жени намираха обичайните начини да оцеляват… други поемаха по отчаяни пътища, което Дмитрий потвърди.
— Членовете на тези комуни носят маркери, за да се вижда какво място заемат в тези общества — обясни Дмитрий. — Някои са постоянни обитатели, а други са гости. Някои от жените предоставят „услугите си“ на заинтересуваните мъже — продават телата си.
— Отвратително — сбърчи нос Роуз.
Погледнах към рисунката на Ейдриън и в главата ми изникна една ужасна и страшна мисъл за Олив.
— Знаеш ли от какъв вид е този „маркер“? — попитах.
Дмитрий поклати глава.
— Не и без цвета. Тези маркери обозначават конкретната комуна. По правило цветът определя статуса на нейния член.
— Беше зелен — заяви Ейдриън.
— Зеленото означава, че е гост — каза Дмитрий. Двамата с Ейдриън въздъхнахме облекчено. — Някой, който живее там временно. Може би гостува на роднина. А може и да е потърсил там убежище.
— Значи, не е някой, който се продава? — уточних аз. Не можех да понеса мисълта, че бедната Олив може да прави това.
— Не — отвърна Дмитрий озадачено.
Роуз беше не по-малко учудена.
— Какво означава всичко това? — не се стърпя тя.
Ейдриън не отговори веднага. Вместо това вдигна листа към тях, за да го виждат по-добре.
— Знаеш ли към коя комуна принадлежи това? — обърна се към Дмитрий. — Къде се намира?
Дмитрий разглежда няколко минути съсредоточено рисунката, преди да поклати отрицателно глава.
— Не… но навярно бих могъл да разбера. Защо?
Ейдриън отново се поколеба.
— Лиса там ли е още? Изобщо спотайва ли се още някой?
— Не — увери го Роуз. — Само ние двамата сме. Защо?
Ейдриън ме погледна и аз мигом разбрах за какво си мисли.
— Трябва да бъдем кротки и мирни — напомних му. — Да стоим по-далече от всякакви неприятности.
— Олив може да е в голяма беда. И след като не желае да говори в съня, може би единствената ни възможност да й помогнем, е да се срещнем лично — каза Ейдриън. — Освен това… искам да кажа, хайде стига. Ако не можем да помогнем на Джил, можем да помогнем на някого другиго…
Отново се почувствах раздвоена. Разумът ми диктуваше да останем тук, където бяхме в безопасност. Ала сърцето ми — особено когато се страхувах, че Олив може да е била изнасилена като Карли — искаше да отиде и да й помогне.
— Не се знае на какво може да се натъкнем — заговорих на глас. — От това, което съм чувала, тези дампирски комуни приличат на Дивия запад.
Ейдриън се ухили.
— Добре, че си имаме личен каубой.
— Хм, ало! — обади се Роуз от екрана и се намръщи раздразнено, задето не беше включена в разговора. — Вие, хора, няма ли да ни осветлите за какво говорите?
Ейдриън вдигна глава, погледът му се премести между нея и Дмитрий.
— Искате ли вие двамата да попътувате с нас?
Глава 9
Ейдриън
Огледах се и не видях нищо, освен огромни дървета наоколо. Въпреки че беше късен августовски следобед, температурите бяха почти есенни. Протегнах шия и зърнах сивееща вода отвъд дърветата вдясно от мен: Горното езеро, съгласно картата, която бях видял.
— Може и да не е Канада — отстъпих. — Но съвсем точно отговаря на представата ми за нея. Само дето смятах, че ще има повече хокей.