Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Той опита да не се засяга:
— Може ли да те изпратя до колата ти?
— Да не си полудял? Влезем ли вътре заедно, всеки ще предположи какво сме правили — особено с тая глупава усмивка на лицето ти.
Уди опита да спре да се усмихва.
— Защо не влезеш вътре, а аз ще почакам малко навън?
— Добра идея — и тя се отдалечи.
— До утре — изпрати я той.
Тя не се обърна.
V
Урсула Дюър имаше своите малки покои в старата викторианска къща на авеню „Делауеър“ — спалня, баня и будоар. След смъртта на съпруга си тя превърна неговата стая в малка приемна. През повечето време цялата къща бе на нейно разположение — Гас и Роза прекарваха много време във Вашингтон, а Уди и Чък учеха в пансион. Когато се прибираха вкъщи, тя прекарваше голяма част от деня в своето царство. Уди отиде да говори с нея в неделя сутринта. След целувката на Джоан направо хвърчеше от радост, въпреки че половината от нощта мина в опити да разгадае какво ли би могла да означава тя; можеше да бъде всичко — от истинска любов до истинско пиянство. Бе убеден само в едно — нямаше търпение да види госпожица Рузрок отново. Влезе в стаята на баба си след прислужницата Бети и подноса със закуската. Бе доволен, че Джоан се разяри от историята за начина, по който бяха се отнесли с роднините на Бети на Юг. Уди смяташе, че стойността на безстрастните аргументи в политиката е надценена. Хората трябваше да бъдат гневни по отношение на жестокостта и несправедливостта. Баба му вече седеше в леглото си, наметната с дантелен шал върху светлокафявата си копринена нощница.
— Добро утро, Удроу! — поздрави го изненадано тя.
— Бих желал да пия чаша кафе с теб, ако може, бабо — вече беше помолил Бети да донесе две чаши.
— Това си е истинска чест — изкоментира Урсула.
Бети бе петдесетинагодишна жена с посивяла коса, с фигура от вида, който понякога наричаха закръглен. Тя постави таблата пред госпожа Дюър и Уди сипа кафе в чашите от майсенски порцелан. Той бе премислил какво смята да каже и бе подготвил аргументите си. Сухият режим е приключил и Лев Пешков вече е законен бизнесмен. Освен това, не е справедливо Дейзи да бъде наказвана, затова че баща й е бил престъпник — особено след като повечето от уважаваните семейства в Бъфало са купували контрабандния му алкохол.
— Познаваш ли Чарли Фаркарсън? — започна той.
— Да.
Разбира се. Тя познаваше всяко семейство в Синята книга на Бъфало.
— Искаш ли препечена филийка?
— Не, благодаря — вече закусих.
— На момчетата на твоя възраст яденето никога не им достига — изгледа го преценяващо тя. — Освен ако не са влюбени.
Явно тази сутрин беше във форма.
Уди продължи:
— Чарли е, да го кажем, под чехъла на майка си.
— Тя държеше и съпруга си там — сухо изрече Урсула. — За него смъртта бе единственият начин да се освободи. Тя отпи от кафето и започна да яде грейпфрута си с вилица. — Вчера Чарли дойде при мен и ме помоли да поискам нещо от теб.
Тя повдигна вежда, но не каза нищо.
Уди пое дълбоко дъх.
— Той иска ти да поканиш госпожа Пешкова да стане член на дамския клуб на Бъфало. Баба му изпусна вилицата си и среброто леко иззвънтя върху тънкия порцелан.
За да прикрие вълнението си, тя го помоли:
— Налей ми още малко кафе, Уди.
Той го направи и запази мълчание. Не можеше да си припомни някога да я е виждал извадена от релси.
Тя отпи и попита:
— Защо, за Бога, Чарлз Фаркарсън или който и да е ще иска Олга Пешкова да стане член на Клуба?
— Иска да се ожени за Дейзи.
— Вярно?
— И се притеснява, че майка му няма да се съгласи.
— За това е прав.
— Но мисли, че може да я уговори… — Ако аз приема Олга в Клуба.
— Тогава хората може и да забравят, че баща й е бил гангстер.
— Гангстер?
— Е, добре де, контрабандист.
— А — изхъмка пренебрежително баба му. — Не е това. — Така ли? — на свой ред Уди се изненада. — А какво е? Госпожа Урсула Дюър се замисли. Мълча толкова дълго, та внук й се зачуди дали не е забравила, че е при нея. Най-накрая тя произнесе:
— Баща ти беше влюбен в Олга Пешкова.
— Господи!
— Не бъди вулгарен.
— Извинявай, бабо, ти ме изненада.
— Бяха сгодени.