И се възправи сянка [bg]

Генерал Крийд хвърли почернелия парцал върху бюрото си и седна на кожения си стол. Наклони се назад и сложи ботушите си върху лакираната повърхност на бюрото, кръстосал дългите си крака, и с преплетени пръсти на ръцете. Въртеше палци, а лицето му приличаше на кремък.

Добре го приема — помисли си Бан, чийто стомах продължаваше да е свит.

Винаги беше смятал, че хладнокръвието е чудесно качество за водачи. Точно в този момент обаче се почувства като уплашен младеж.

— Може би смъртта на сина й я е направила безразсъдна — замислено рече Крийд.

Бан не отговори, защото генералът просто разсъждаваше на глас.

Тялото на младия мъж искаше да се движи, да действа. Той нервно и нетърпеливо погледна през прозорците зад главата на генерала. Лансуей и Щитът се виждаха от тук и той дори можеше да различи лагера на Четвърта армия на империята, наподобяващ стегната мрежа, простираща се през най-тясната част на провлака.

Затишието в сраженията сега придобиваше смисъл. То е било нещо повече от траур за сина на матриарха — очаквали са пристигането на флотата за нашествието и Бар-Кхос се беше озовал между чука и наковалнята. Бан се зачуди колко ли време ще мине, преди те да подновят атаките срещу стените с всичко, с което разполагат.

При мисълта за предстоящите битки погледът му се насочи към триножника с платното до прозореца и видението за мир, уловено върху картината. Тя беше нарисувана в минималистичния стил на чуждоземците, който генерал Крийд толкова харесваше. Вместо да изобрази гледката навън, той беше създал сцена от спомените си — полегати, покрити с лозя, склонове, издигащи се към далечните планини.

Тя напомни на Бан за една друга скръб и загуба — за жената, чийто дух генералът се опитваше да улови отново и отново, рисувайки тези пейзажи. Генерал Крийд беше женен от трийсет и една години, когато Бан се присъедини към щаба му като младши адютант. Срещна съпругата на генерала, Роуз, само веднъж, на едно събрание на щаба тук, в министерството. Беше дребна жена с горда осанка, която говореше тихо. Разговаряха за кратко за лозето им на южните склонове в ниската част на Алаполас и за желанието й съпругът й да се прибира по-често там, при нея. Тя изглеждаше самотна и някак не на място в малката зала за събрания на министерството. Бан остана до нея, докато си спечели плахата й усмивка, след което я запозна със своята съпруга и тя зае мястото му. Между двете жени се зароди близост, сякаш бяха стари приятелки.

Бан извърна поглед от картината и видя, че пронизващите сини очи на генерала са втренчени в неговите. Той му посочи с поглед един стол и Бан отиде до него и седна.