И се възправи сянка [bg]

— Добре — каза той. — Запалете сигналния огън и изпратете птица. Нямаме много време, момчета.

— В тази буря може и да не видят огъня, капитане. Бих казал, че е по-добре да се отправим към форта на Олсън и да им предадем съобщението.

— Просто направи каквото казах! — кресна му капитан Джут.

Обърна се към водата на залива Уитъл, малък залив в Залива на перлите. В този късен час постройките на рибарското селище по склоновете на това естествено пристанище бяха тъмни. Джут се молеше някой в селото да е забелязал сигналния огън и да измъкнат всички навреме.

Последва нов проблясък и капитанът видя, че лодките вече са стигнали до брега под тях и тъмни фигури тичат през дюните към хълма, върху който се издигаше фортът.

Милостиви боже! — каза си той. — Твърде много са. През цялото време исках повече хора за форта, а сега вече е твърде късно.

— Невъзможно е да ги удържим, твърде много са — отбеляза сержант Бозон, който се бе върнал, след като беше раздал заповедите на мъжете.

Джут погледна към него, за пръв път очакваше с нетърпение какво ще каже той.

— Трябва да се евакуираме веднага, капитане, или ще ни обсадят след нула време и няма да успеем да ги удържим. Нали знаете какво правят те със затворниците?

Джут погледна хората си с широко отворени очи. Бяха се въоръжили с главни от огнището на караулното и разпалваха кладата за сигналния огън, стъкмена върху метална чиния на парапета. Тъй като беше напоено със спирт, дървото се запали доста бързо въпреки вятъра и дъжда. Само след мигове пламъците му се издигаха високо.

— Изпратихте ли вече птицата?

— Току-що.

— А дневниците? Трябва да изгорим и тях.

— Вече са в огъня, капитане.

— Много добре — каза Джут и хвърли последен поглед към приближаващите се фигури долу.

Видя, че са командоси с почернени лица за нощни действия.

— Тогава да се махаме от тук.

Но когато се обърна, за да си тръгне, сержантът и останалите вече ги нямаше.

— Ах, вие, некадърни копелета! — промърмори той на себе си и забърза след тях.