И се възправи сянка [bg]

От шумотевицата на бурята го боляха ушите. Той чуваше и как над него мъжете тичат и крещят панически.

Опита се да се прилепи към едната страна на корпуса, но безуспешно. Скоро започна да се търкаля заедно с плъховете във водата в трюма, която вече стигаше до корема му.

Аш осъзна колко безнадеждно е положението, когато чу плъховете да трополят нагоре по стените, за да избягат от трюма. Може би трябваше да последва примера им, но не беше плъх и нямаше как да се измъкне незабелязано. Вместо това, когато успяваше, той се прилепваше към стените, а когато не успяваше, се люлееше заедно с водата и повръщаше от силното клатене и солената вода, която неизбежно поглъщаше. Като в кошмар усещаше как нивото на водата постепенно се покачва към гърдите му. Накрая не издържа и започна да търси пътя към стълбите.

Всичко приключи по-страховито, отколкото очакваше.

Корабът се разтресе силно, сякаш се бе ударил в нещо. Аш изгуби равновесие и усети, че е погълнат от разместилата се водна маса.

Мъчеше се да се изправи, когато над главата му се разнесе секващият дъха звук от трошащо се на парчета дърво, последван от гръмотевичния грохот на водопад, носещ се към него. В този първи миг от приближаването му рьошунът изпадна в паника и целият се разтрепери. След това люкът се отвори с трясък и морската вода нахлу през него, а Аш беше пометен от кипящата вълна и запратен в най-задната част на трюма.

Той се удари в корпуса и трескаво се опита да си поеме въздух. Размахваше ръце и крака в търсене на опора. Успя да се изправи и се опита да се върне при стълбите. Беше безнадеждно. Сякаш тежестта на цялото море го буташе обратно и го притискаше към корпуса с такава сила, че единственото, което можеше да стори, бе да полага мъчителни усилия да си поеме глътка въздух.

Дъските на корпуса започнаха да стенат по различен начин. Корабът се наклони с носа напред и едновременно с това се обърна на едната си страна. Потъваше.

Аш си пое дъх в последните няколко стъпки въздух, останал между разпенената повърхност и дъските, които бързо приближаваха към главата му. Водата беше леденостудена и изсмукваше силата от мускулите му. Пряко себе си той започна да диша учестено и да гълта едновременно въздух и вода.

За кратко позволи на паниката да изпълни тялото му с жизненост, след което я прогони с тренирано усилие на волята си.

Главата му се удари в дъските отгоре. Продължаваше да усеща прииждащата вода като каменна плоча, притискаща гърдите му. Трябваше да изчака кораба да се наводни, преди да изплува навън през люка.