И се възправи сянка [bg]

Надеждата за топлина и подслон моментално съживи Аш. Той се съсредоточи върху онова, което вижда, и различи една по-възрастна жена с разчорлена коса, която се държеше предизвикателно, крещеше на мъжете и отбиваше атаките им с парче дърво. Мъжете — той реши, че са моряци — изглежда, само я дразнеха.

— Хей! — извика Аш и всички лица се обърнаха към него.

Нова светкавица проряза небето. Той си помисли, че моментът е подходящ да извади меча си от ножницата.

Моряците се спогледаха с внезапна нервност и отстъпиха от жените. По-възрастната жена хвърли дървото и събра момичетата около себе си.

Бягайте, копелета. Нямам сила за това.

Те чакаха да видят какъв ще е следващият му ход. Аш заслиза от дюната и не се изненада особено, когато усети, че краката му поддават под тялото му. Беше достатъчно бърз, за да пристъпи навреме напред с единия крак и да превърне падането си в нещо, наподобяващо бързо спускане по склона. Държеше меча си напред за равновесие. Когато се строполи пред огъня, с облекчение видя гърбовете на моряците, които се отдалечаваха в нощта. Трепереше силно. В този миг поредният порив на вятъра раздуха пламъците на горящото дърво и въглените светнаха по-ярко. Когато вятърът стихна, огънят започна да припуква с подновена сила. Топлината сгря душата на Аш.

— Ей, ти — изграчи той към по-възрастната жена, — имаш ли вода?

Тя не му обърна внимание, а седна и се погрижи за момичетата, като ги настани около огъня под парче платно. Общо бяха пет и тя разговаряше с тях рязко и делово, сякаш беше тяхна стара леля. Останала доволна, тя уви главата и раменете си с шал и се приближи до него. Той видя в ръката й манерка, която тя великодушно му предложи.

Очите й огледаха цвета на кожата му.

— Само рулика имам — каза тя, като се настани до него и оправи роклята си. — Върши работа за разпалване на огън и за сгряване на стомаха. Пий, стари чуждоземецо. Това е най-малкото, което мога да ти предложа.

Точно в този момент той би предпочел прясна вода, но въпреки това отпи. Зъбите му тракаха по дървеното гърло. Изгълта всичко на един дъх и алкохолът изгори стомаха му, а по изтощените му крайници запълзяха горещи пипала.

Манерката изпадна от вкочанените пръсти на Аш. Притокът на алкохол се стовари върху тежестта на изтощението, притиснала тялото му.

Близо до него бледото лице на жената ту заставаше на фокус, ту се размазваше. Устата й се движеше бързо и говореше нещо.

Аш изстена, катурна се напред и светът пропадна.