И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
При вида на армията за нашествието той се закова на място. Плацдармът на имперските сили заемаше белите пясъци и редиците дюни зад тях. От хилядите лагерни огньове се носеше дим, а земята гъмжеше от фигури чак до склоновете на първите пасбища, които се издигаха между жълтеникавокафявите хълмове. На хребета, надвиснал над далечния край на залива, едно село лежеше в почернели развалини като печален контрапункт на димящия порт от другата страна на плацдарма.
Аш се огледа за някакви следи от Сашийн и почти веднага забеляза знаме с черен гарван на бял фон, което плющеше на брега между няколко други знамена. Но колкото и да се опитваше, не можа да различи матриарха сред толкова много хора.
Стъпка по стъпка — каза си той.
Проби си път сред оцелелите, които събираха каквото могат от останките от корабокрушенията. Когато стигна до водата, съблече се и нагази в морето, сред вълните, разбиващи се в бедрата му. Започна да търка тялото си и видя синините по ръцете си — следите от пръсти там, където морякът се беше вкопчил в него на потъващия кораб.
Аш се гмурна във водата и плува известно време, за да прогони напрежението в мускулите си. От време на време хвърляше поглед към брега и развятото знаме на Сашийн и се мъчеше да я открие.
Вятърът шибаше съхнещия пясък от дюните и матриархът крачеше сред съскането му с присвити като цепки очи. Телохранителите разчистваха пътя пред нея от мотаещи се войници и цивилни, а отзад я следваха полевите й съветници, които се изкачваха нагоре по малките хълмове и след това се спускаха в падините помежду им. Процесията на мъже, облечени в ослепително бели роби, се простираше чак до покрития с пяна бряг.
Не сега — раздразнено си помисли архгенерал Спарус. — Сега нямам време за това.
Спарус наблюдаваше приближаването й от мястото си на върха на една дюна, където седеше на сгъваем стол, заобиколен от най-близките си офицери. Другите мъже бяха облечени като него — в обикновените си имперски брони от твърда кожа. Татуировките за ранга им ясно се виждаха на слепоочията им. Те клечаха в разпръснат кръг в пясъка около него. На няколко стъпки над главата му плющеше платнен навес, а на земята лежеше разгърната карта на остров Кхос, по която драскаха носените от вятъра песъчинки.
— Едно последно нещо — продължи той. Бързаше да се обърне към мъжете, преди матриархът да е стигнала до него. — Познаваме врага си. Знаем, че Крийд е роден воин, на когото му се носи славата, че е агресивен и безпощаден. Знаем и че неговото безразсъдство през годините е било обуздавано от кхосианския съвет на Мичине. Сега обаче нещата ще се променят. С нашето пристигане тук Крийд ще получи цялата власт в ролята си на лорд-протектор. Ето защо можем да предположим, че той ще ни атакува с всички хора, които успее да събере. Всъщност трябва да се надяваме на това. Ако го направи, можем да спечелим тази кампания още преди да сме стигнали в Бар-Кхос.
Офицерите му закимаха — те знаеха всичко това, макар да разбираха, че е важно то да бъде повторено още веднъж.
Те започнаха да се надигат, когато Спарус се изправи от стола си, за да посрещне Сашийн, и всички останаха приведени като старци под ниския плющящ навес на заслона.
Спарус трябваше да признае, че тя изглежда добре в бялата си броня. Носеше я като ветеран и докато наблюдаваше приближаването й и уверената й и спокойна походка, на генерала му се наложи да си припомни, че това е първата кампания, в която тя присъства на бойното поле, и първото й военно командване. Дължеше се на влиянието на майка й — Кира беше настояла Сашийн да бъде обучена в изкуството на войната. Слава на Куш, дъртата вещица не беше тук с тях. Кира щеше да доминира над дъщеря си по характерния си подигравателен начин, и то във време, когато трябваше матриархът да е в най-добрата си форма. Щеше да е дори по-лошо — при военни кампании офицерите и водачите на армията бяха близо едни до други. Хората около Сашийн щяха да видят как в действителност стоят нещата и факта, че майка й иска повече от самата нея тя да е матриарх.