И се възправи сянка [bg]

Когато Сашийн отново обърна лице към него, Спарус най-сетне седна на пясъка до нея и офицерите му го последваха.

— Колко зле е? — попита го тя.

Генералът държеше в ръка една клонка. Той я използва, за да показва на картата.

— Изглежда, че сме слезли на сушата на около дванайсет лака от мястото, където възнамерявахме да дебаркираме. Предполагаме, че сме тук — в залива Уитъл. От тази позиция подстъпите към вътрешността са по-стръмни. Ако искаме да спазим графика, ще трябва армията ни да се напрегне дори повече, отколкото смятахме.

— Ами загубите ни?

Спарус прокара ръка по плешивото си теме и се почеса по врата.

— След миналата нощ ни липсват поне трийсет кораба и един от тях беше натоварен с барут. Това означава, че разполагаме с една трета по-малко барут. И това не е най-лошото. Изгубихме по-голямата част от тежката си кавалерия. Съдовете са потънали или са се отклонили от курса — все още не знаем. Също и четири транспортни кораба със спомагателна пехота.

Внезапен порив на вятъра накара всички събрали се да извърнат глави, за да се предпазят от жилещия пясък.

— Освен това все още очакваме появата на въздушните подкрепления. След тази буря обаче не е ясно дали изобщо някой от тях ще се появи.

Сашийн се облегна назад и се изкикоти. Смехът й прозвуча напълно неуместен на фона на неговия тон.

— От твоята уста нещата звучат така, сякаш вече сме обречени, Спарус. Въпреки това погледни ни — ние сме тук, сред кхосианските пясъци, с армия зад гърба си, а една нация е в очакване на своя крах.

Спарус примигна срещу нея, но запази мислите за себе си. Не беше свикнал да е оптимист. Знаеше, че това не помага особено.

А и днес често си припомняше катастрофата при Корос. Бяха минали девет години, откакто за последен път беше стоял на мерсианска земя, и въпреки това спомените в него бяха живи — чартасата на Свободните пристанища, която си пробиваше път през имперските сили, които бяха двойно повече. Редиците им бяха разкъсвани от картечен огън, гранати и снаряди и те въпреки това не спряха, докато не разсякоха армията на нашествениците на две и не я разпокъсаха.

Тогава Спарус беше само маловажен генерал, както и самият Крийд, който беше начело на малък контингент от страховитата кхосианска чартаса. В онзи ден островите на демокрасите бяха спечелили и Спарус по-скоро би предпочел да отиде в ада, отколкото да позволи това да му се случи отново. Да бъде победен два пъти, би било непростимо. По-добре сам да забие нож в сърцето си. Сега Спарус беше архгенерал, а Крийд — лорд-протектор. Ако разгромеше Крийд тук, в Кхос, това щеше да затвърди репутацията му на най-великия генерал на своето време.

Спарус щеше да спечели тази кампания, която не желаеше да ръководи, но щеше да го стори не стъпвайки на самодоволството си, а на по-добрата им логистика и мощ. Този път те разполагаха с достатъчно голяма армия и при това армия от ветерани, а не от нервни новобранци. Освен това той беше по-възрастен, по-мъдър и далеч по-добър генерал. Беше се учил от грешките им. По негово настояване в имперската тежка пехота беше обособена фаланга от копиеносци, способни — както се надяваше — да се изправят срещу могъщата чартаса.