И се възправи сянка [bg]

— Генерале… — започна Бан, като търсеше подходящите думи. — Какво можем да сторим?

Крийд се надигна на стола си. Сложи длани върху бюрото и се изправи, извисявайки се над Бан, а очите му играеха.

— Какво да сторим? Трябва да мобилизираме възможно най-скоро всеки мъж, който все още е в състояние да се движи и да се бие.

— Искате да се изправите срещу манианците на бойното поле?

— А ти да не искаш да затворим вратите и да залягаме зад стените в очакване те да дойдат?

Бан със сигурност би направил точно това. По-малките стени на града поне щяха да им осигурят някакво предимство срещу приближаващата имперска армия. Но тази стратегия беше недалновидна и Бан я отхвърли в мига, в който помисли за нея. Съзнанието му беше заето само със защитата на собственото му семейство, а не с общата картина.

Точно затова от мен би излязъл лош водач — каза си той.

Генералът сякаш прочете мислите му.

— По-малките стени не са като Щита, Бан. Те няма да издържат дълго срещу модерни оръдия, а аз съм почти сигурен, че те са докарали със себе си поне няколко такива.

Бан кимна и разтри врата си.

— Междувременно те ще изколят или ще подпалят всичко живо от онази част на Кхос, която е под нас. Ако седим тук и ги чакаме, няма да има какво да защитаваме, освен този град.

— Но, сър, как бихме могли да ги победим на открито, когато са толкова много? — изстреля адютантът.

— Няма нужда да ги побеждаваме, Бан. Трябва само да спечелим малко време.

Бан масажира известно време уморените си очи. Имаше чувството, че двамата с този мъж говорят на различни езици.

— Но, генерале — подзе той, когато Крийд започна да крачи напред-назад пред него, — дори да мобилизираме всички кхосиански резерви, които можем, дори да остържем кацата до дъно, можем да изкараме на бойното поле шест или седем хиляди щита. Запасите ни от черен барут отидоха за флотата и защитата на стените. Имаме само няколко полеви оръдия. Не можем да се мерим с тях дори по брой на оръдията, какво остава за хората.

Генералът спря пред прозорците с ръце, сключени зад гърба. Черната му коса проблясваше на светлината с почти синкав оттенък.

Бан не беше сигурен дали гледа картината си, или притихналите стени на Щита.

— Признавам, че ни изненадаха неприятно. Не мисля, че матриархът има такова въображение. А Спарус не би рискувал с такава идея. Значи може би старият Мокаби се е завърнал от пенсия. Усещам, че той има пръст в това.

Крийд направи пауза и наклони глава към прозореца — в мига, в който изрече името на пенсионирания архгенерал (човека, оглавявал Четвърта армия под стените на Бар-Кхос), откъм Щита отекна гръм.

Последва го друг и още един, докато прозорците не затрепериха от разтърсващите вибрации.

Манианските оръдия отново бяха започнали да обстрелват Щита.