И се възправи сянка [bg]

Зад нея младите жени, които тя беше защитавала миналата нощ, тършуваха в сандъци с дрехи. Явно приготвяха дрехите си за деня.

Госпожа Чиър вдигна полата си над глезените и с въздишка протегна към огъня обутите си в дълги чорапи крака.

— Хубава каша забъркаха с дебаркирането — отбеляза тя, като кимна с глава към залива.

— Къде сме? — попита Аш над ръба на чашата си.

— В Кхос. На място, наречено Залива на перлите.

Значи беше прав. Сега, без съмнение, армията щеше да се отправи към Бар-Кхос и да се опита да превземе града отзад. Той си спомни, че там живее майката на Нико.

Запази мислите си за себе си и отпи от чия. От прекрасното усещане за топлина в стомаха си той си даде сметка колко отдавна не се е наслаждавал на топла напитка или храна. Госпожа Чиър огледа с присвити очи тъмната му кожа.

— Какъв си — наемник ли? Малко си стар за тази работа, не мислиш ли?

— Телохранител съм — отвърна той, без да се замисли.

— О? И кой е работодателят ти?

Аш кимна по посока на морето.

Тя бързо примигна, обмисляйки смисъла на жеста му.

— Тогава значи ти е излязъл късметът — само това мога да кажа. Нашият човек не можеше да плува, но не беше сметнал за важно да ни го каже, докато не се озовахме във вода до шията. Както навярно си забелязал, момичетата ми имат нужда от защита.

И двамата погледнаха към момичетата, за които говореше тя. Аш ги зърна, докато се обличаха — гладките им прасци и бедра, полюшващите се тежки гърди, начервените устни и очертаните с черно очи, които поглеждаха към него.

Аш извърна поглед и се прокашля.

Осъзна, че са проститутки, и се почувства много глупаво. Бяха тук, за да следват армията по време на кампанията.

Аш сръбна от чия и се замисли върху предложението й. Щеше да му отнеме време да се ориентира и да открие как да стигне до матриарха. Знаеше, че може да са нужни дни, ако не и седмици. Налагаше се да не изостава от армията през цялото време.

Аш умееше да разпознава подаръците на съдбата, когато се случеше да получи такъв.

— А заплащането? — попита той, макар че въпросът беше само за прикритие.

— О, имаме пари. Мога да ти плащам възнаграждение от десет марвела за кампанията, плюс храна, когато си стъпим отново на краката.

— Петнайсет — започна да се пазари той за по-голяма достоверност.

— Договорихме се — съгласи се тя с грациозно кимване на главата. — И отново ти благодаря. Наистина. Това беше смела постъпка — да ни се притечеш на помощ в твоето състояние.

— Всъщност просто исках да стигна до вашия огън — призна Аш, но тя само се усмихна, сякаш той се шегуваше.