И се възправи сянка [bg]

Дробовете му вече щяха да се пръснат, когато излезе на повърхността и с хрип си пое въздух, преди тежестта на моряка да го задърпа отново надолу. Той пак изплува на повърхността и с усилие се задържа на нея.

Беше нощ. Дъждът и вълните шибаха тялото му. Аш придърпа моряка по-близо до себе си, но мъжът беше мъртъв. Когато светкавица раздра мрака, той зърна лицето му, загледано спокойно в небето.

Затвори очите на моряка и го пусна в морето.

Една вълна повдигна тялото на Аш. За момент той зърна сцената, разкрила се пред очите му — брегова линия със стръмни бели скали, тъмни долчинки, няколко светли плажа, огън, горящ на един хълм… и флотата, подредена в колона, която бе разкривена от бушуващото море. Корабите се опитваха да стигнат до укритието на един залив, но някои бяха избутани встрани от курса и изглеждаше така, сякаш всеки момент ще бъдат изхвърлени върху далечните скали.

Почти изчерпал силите си, Аш се опита да доплува до брега и плажа, който виждаше там. Но след няколко десетки замахвания трябваше да спре, защото беше твърде уморен да продължи. Главата му потъна. Той с мъка я извади пак.

Навсякъде около него плуваха отломки. Преметна ръка през един преобърнат стол и откри, че едва има сили да се държи за него. Вълните го повдигнаха отново. Обърна глава и видя, че прииждат нови.

В този момент Аш разбра, че му е останал само един шанс.

Той пусна стола и заплува, когато зад него с грохот наближи следващата вълна. За момент му се стори, че не се движи достатъчно бързо, за да бъде поет от нея, но после усети как тялото му се надига и с последните няколко замахвания, които намери сили да направи, той успя да се качи върху вълната.

Тя подхвана краката му и ги повдигна нагоре. Той насочи ръцете си право напред и вдигна брадичката си над водата, докато гребенът на вълната се надигаше и огъваше, носейки го към брега.