Открадни си свят [bg]

Капитан Гилеспи погледна нагоре през гъстата плетеница от тръби и носещи конструкции. За миг мярна блестящото тяло на херувима Кстаска, която се рееше под самия свод.

Наблизо нямаше никой. Част от хората на Кстаска бяха тръгнали да търсят нова помпа, други обядваха или се надпреварваха с бъгита из Шангри Ла.

— ПОМНЯ НЯКАКВА МУЗИКА — прошепна Алис. Тук имаше говорители, но не и камери.

— Модулации на фраските — долетя тъничкият гласец на Кстаска, която продължаваше да се носи високо горе. — Амплитуда седемнадесет.

Само веднъж Доджър Гилеспи бе виждала фраск отблизо. Приличаше по-скоро на обрулено от вятъра жилаво дърво, отколкото на империалистически настроен космически завоевател. Беше голо, четириръко плашило, три метра високо, сплетено от възлести, гъвкави клони. Беше го наблюдавала, докато се носеше със скоростта на грамадно, ужасяващо насекомо, зейнало страховитата си зъбеста паст, от която непрестанно се, стичаха лиги.

— Наносите от пето ниво показват най-висока активност — докладва херувимът на корабната личност.

— СТАРИ СПОМЕНИ.

— Отпреди войната?

— КОШЕРОПОДОБНА ОРГАНИЗАЦИЯ. РУТИННА РАБОТА ПО ОСНОВНИТЕ СИСТЕМИ. ПРОЦЕДУРИ ПО ПОДДРЪЖКА — предположи Алис.

Трудно беше да повярва, че някога е била корабна личност на бергенски „таласъм“.

Капитан Гилеспи изпусна дълга струйка дим и смачка остатъка от фаса с тока на ботуша си. Не знаеше какво търси тук. Според установения протокол, не можеш да отидеш на мостика на друг пилот, ако не си поканен. Дали това важеше и за този случай? Усещаше друга, далеч по-дълбока неохота, която я подтикваше да не остава повече тук, където науката за навигацията се сливаше с чистата математика. Повечето от думите на херувима бяха абсолютно неразбираеми за нея, дори когато се вслушваше внимателно в коментарите.

Високо горе Кстаска изви хромираната си опашка и я пъхна в една цепнатина в стената.

— Чувстваш ли нещо, когато правя това? — попита тя. Изминаха няколко дълги секунди.

— НЕЩО КАТО… ГЪДЕЛ — отвърна Алис.

Капитан Гилеспи зърна две пеперуди, които изскочиха направо от въздуха и се понесоха към тавана. Крилете им бяха кафяви, като черупката на кокосов орех, обсипани със ситни, бледомаслени точки. Танцуваха като мънички, подхванати от вятъра петунии. Доджър подаде глава зад ъгъла, за да проследи по-дълго полета им. Едва сега забелязаха фигура в дълго черно палто с вдигната яка да се навежда и да взема нещо от един рафт.

Доджър извика от изненада.

За миг мярна гладко, пребледняло лице, изопнато от изненада, после непознатата се изправи и побягна. Гилеспи се втурна след нея, като разблъскваше лавиците по пътя си и прескачаше разхвърляните части. На устните й трепкаше име, което езикът й отказваше да произнесе. Смени курса и се затича към вратата, проклинайки непознатата, която вече се прехвърляше през оградата. Пак ли щеше да й се изплъзне?