Белязана [bg]

Продължи да гали животинката по врата и да я успокоява, докато накрая Мин се отпусна.

— Точно така. Сигурно си уморена от тази неудобна стая. Защо не излезеш да поиграеш навън сред топлото слънце, да уловиш нещо за ядене? — рече тя.

Проследявайки многократните жестове на Миранда, Мин погледна към счупения капак, който отново се бе разхлабил. Прелетя птица. Мин изхвърча навън и се втурна надолу по стената. Миранда изтича до прозореца и проследи как дракончето се отправя към същите дървета, които бе тероризирало снощи.

Уолоф застана до нея, заинтересуван единствено от разстоянието между себе си и дракона. Гласът му се усилваше едновременно с отдалечаването на Мин.

— Книгите около теб са плод на три живота неуморно търсене. Дядо ми, баща ми и аз сме прекарали години в бродене из пламтящата от рат земя в дирене на мъдрост. Всеки къс мистично знание за целението е събран тук. Няма да позволя всичко това да изчезне в облак дим, само защото един невеж чирак не може да прояви подчинение и да държи проклетия си дракон настрана! Разбрано!? — викна с нарастващ гняв.

— Да — засрамено рече Миранда.

— Добре… Да започваме тогава! — изрече той, успокоявайки се бързо. — Първо трябва да се научиш как се произнасят отделните руни. Като цяло изграждат сложен език, но за целите ни ще е достатъчно да научиш само малка част от него. Но каквото и да научиш от мистичния език, научи го добре. Една погрешно произнесена дума може да бъде доста опасна.

— Опасна?

— Да. В най-добрия случай заклинанието няма да проработи. Не по-малко вероятно е грешката да промени магията по непредвидим начин. Не мога да подчертая колко важно е това. Преди години мой колега опита да направи магия за запалване. По невнимание замени руната на целта с тази на себевъздействие. Излишно е да казвам, че гледката не бе от приятните. Почистването беше още по-неприятно. Но бе добър поучителен пример — довърши магьосникът.

Като се изключат двете почивки за хранене, целият ден премина в обучение. Произнасянето на тези думи бе далеч по-трудно от всичко, което Миранда бе учила досега. Защото всяка дума бе пропита със сила — изричането на твърде много от тях щеше да изгради заклинание. По тази причина всеки опит бе последван от дълго мълчание. Когато Миранда не проявеше желаното от Уолоф внимание, налагаше й се да изслушва вариация на дългото поучение за коректен изговор и „нежеланите“ резултати. Въпреки трудностите успя да научи известен брой думи. По време на вечеря се престраши да зададе въпросите, които я притесняваха.

— Уолоф? — започна тя.

— Да — отговори магьосникът, без да вдига очи от неизменната си книга.

— Защо трябва да учим друг език, за да правим заклинания?

— За да спестим усилия. Езикът на тези магии е свързан с духовете. Когато произнасяш заклинание, привличаш заобикалящите ни сили да ти помогнат. Виждал съм постигането на подобен ефект на всякакъв език, но в тези случаи умът на заклинателя трябва да е синхронизиран с духовете. Което е по-бавен и по-дълъг процес. Понякога са нужни напеви. Аз лично не виждам полза, но всеки си има предпочитания. Нищо от това, което ще правиш, няма да изисква повече от научаването на руните — обясни той, сякаш бе отговарял на този въпрос стотици пъти.