Белязана [bg]

— Да. За някой обикновен човек тази рана е проклятие, но за начеващия млад магьосник означава мотивация. Колкото по-скоро се научиш, толкова по-скоро ще облекчиш страданията си — каза Уолоф, връщайки се пак към книгата, която бе чел.

Главата на Миранда се въртеше. Едва сега осъзнаваше, че бе на път да осъществи мечтата на живота си. От онзи ужасен ден, в който бе загубила семейството си в обсадата на Кенвард, бе копняла да намери някакъв начин да заличи разрухата, причинена от войната.

След като внимателно проми раната, девойката се върна във всекидневната, където Уолоф спря четеното си колкото да превърже раната с първия истински бинт. Разликата между същинските превръзки и грубоватите заместители, които тя бе използвала, бе очевидна. Не само защитаваше раната много по-добре, но и бе далеч по-удобно, тъй като не трябваше да пристяга бинта болезнено, за да има ефект.

— Призори ще започнем с обучението ти. Сега си почини! — рече магьосникът.

Миранда едва не затърча нагоре по стълбите. Утре! Утре щеше да направи първите стъпки към новия си живот! Представи си само! След няколко месеца щеше да е в състояние да спасява животи! Самият й допир щеше да възстановява поразените! Шмугна се в кревата с тези мисли, направили заспиването почти невъзможно. Отвън облаците скриха луната, потапяйки стаята в мастилен мрак. И със затворени, и с отворени очи Миранда съзираше образи от опустошено бойно поле, където тя, облечена в бяло, лекува един по един ранените.

Бляновете на амбициозната магьосница внезапно бяха прекъснато от силен тропот откъм един от кепенците. Извърна глава по посока на шума. В тъмното можа да различи само отворения южен прозорец. Миранда отиде до него и го огледа. Можеше да се закълне, че по-рано го бе залостила. Затваряйки го, девойката се погрижи да го залости добре. Намерила обратния път до леглото пипнешком, тя се шмугна под завивките и се приготви да спи. Но само след миг усети позната тежест върху себе си.

— Уф. Мин! Знаеш, че не трябва да си тук! Изчезвай веднага! — сгълча я Миранда.

В отговор дракончето само се намести по-удобно.

— Няма? — с въздишка изрече Миранда. — Е, опитах.

Отново в компанията на спътничката си, девойката храбро се опита да заспи. Мислите за предстоящите чудеса занимаваха ума й късно във времето, в което трябваше да е заспала.