![Подземен свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/3/podzemen-svyat-bg-download.jpg)
Подземен свят [bg]
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-376-8
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Подземен свят [bg]». Краткое содержание книги:
Зад Иви се чу шепот:
— Какво правиш тук?
Стресната, тя се изправи рязко и коленете ѝ изпукаха леко. Обърна се и видя Джейкъб, застанал зад нея с неотменната си широка усмивка. Иви вдигна показалец пред устните си и го поведе настрани от вратата и към стълбището, за да се приберат в стаята си.
След като си легнат, Иви щеше да разкаже на Джейкъб какво е научила с пълното съзнание, че макар да настоява да чуе всяка подробност, той всъщност няма да си направи труда да я изслуша. Асасинската история, стратегия, политика и артефакти бяха аспекти от живота на Братството, които брат ѝ охотно отлагаше за по-нататък, когато баща им благоволи да ги запознае с тях.
Не и Иви обаче. Тя жадуваше за знания.
34.
Минаха месеци от събитията в дома на семейство Уо и през тези месеци Абърлайн тънеше в мрачни размисли. Понякога размишляваше сам, друг път в компанията на Обри, който нямаше склонност да се задълбочава в неразрешени загадки, но му помагаше от съчувствие, а и защото обичаше да пийва по халба в „Зеленият мъж“.
Докато седяха, унило облегнати на масата в кръчмата, и се стараеха да не се набиват в очи като двама полицаи кръшкачи, Обри често се опитваше да разведри настроението с вариететни шегички.
— Знаеш ли, Фреди, кога лодката заприличва на бомбе?
— Не знам. Кога?
— Когато се прекатури.
Понякога пък пробваше да разсее Абърлайн с по-задълбочена философска дискусия.
— Всеки попада на неразрешими случаи — каза един ден.
— Не съм съгласен — възрази Абърлайн и пресуши халбата си, отдавна загърбил правилото да не пие по време на служба. — Знаеш ли какво всъщност не ми дава мира, Обри? Не ме измъчва неведението, а фактът, че лъжци и убийци се разхождат на свобода, доволни как са прецакали ченгетата. Не, какви ги говоря? Не ченгетата, защото никой друг освен нас не дава пет пари за някакви си мъже в роби и липсващи тела. Мислят, че са прецакали теб и мен.
Обри поклати тъжно глава.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Фреди? Искаш всичко да е черно и бяло. Искаш да знаеш всички отговори. Но понякога просто няма отговори и няма черно и бяло. Има различни отсенки на сивото, а нещата са мътни като дъното на Темза и вонливи като него. Няма начин обаче да промениш и Темза, и тях.
— Грешиш… — Абърлайн замълча и се замисли. — Е, може би си наполовина прав. Има отсенки на сивото и не всичко се дели на добро и на зло. Признавам, че ме вразуми, и ще те почерпя с една халба за разсъдливостта. — Вдигна два пръста и барманът зад шублера се раздвижи тутакси. — За отговорите обаче грешиш. Има отговори. И искам да ги разкрия.
Обри кимна и се напрегна да си спомни друга шега, но единствената, за която се сети, завършваше с: „Не можеш да измайсториш хубава примка“. Реши, че не е подходяща за ситуацията, и изпи следващата си халба в мълчание и от време на време в мрачно съзерцание.
Навън тръгнаха в различни посоки по Риджънт Стрийт. Абърлайн се почуди дали мъжът в кръчмата, който, изглежда, проявяваше необикновен интерес към тях, ще проследи него или Обри.
Взря се във витрина и отражението му показа, че той е късметлията.
35.
— Ще ми кажеш ли сега защо ме следиш от няколко дни?
Крайно ядосан, Абърлайн беше вкарал сянката си в уличка край новото шосе, за да я приклещи натясно. Ядът му произтичаше от факта, че тази сутрин го бяха извикали в кабинета на сержанта да му натрият носа. Меко казано. И защо? Защото, видите ли, господин Кавана от градската подземна железница — кучият син с рибешките очи — се оплакал от него. Набедил го, че се явява прекалено често на строежа. Вече им додявал, а и сам ставал смешен с намеците си, че Кавана и петима от служителите му са замесени в убийство.
Трябвало да престане веднага.
И така, почерпил сила от яда, Абърлайн наблюдаваше как лицето на мъжа поморавява над синия шевиот на ръкава му. Преследвачът му носеше тъмен костюм и бомбе — малко поизносени, но като цяло достатъчно прилични. Всъщност, помисли си Абърлайн, бе облечен кажи-речи като детективите от полицейски участък.
Само че Абърлайн познаваше всички детективи не само от своето управление, но и на мили околовръст, и този дръвник не беше от тях. Което го накара да се запита дали не е детектив от друг сорт. Със свободната си ръка претърси мъжа, откри малка кожена бухалка и я пъхна под куртката си.
— Частен детектив, а? — попита той.
В отговор мъжът закима енергично.
— Хрр… хрр… — опита се да каже.