![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
Иван Димитров
Пратка от Египет
В памет на дядо Ваньо за това, че повярва в мен и за хубавото червено винце, което правеше. Където и да си сега, аз знам, че продължаваш да бъдеш с нас.
Помещението се намираше някъде там, сред върволицата от тунели на старата пирамида. Местоположението му беше забравено много отдавна, а дали някога бе известно на някого? Може би на древните жреци? Стената в края на един от задънените коридори се отваряше чрез скрит механизъм и водеше в него.
Вътре бе топло и задушно. Няколко факли горяха неестествено бавно, закачени на стените, а по средата беше поставен масивен златен саркофаг. Отблясъците на огньовете караха инкрустираните по него скъпоценни камъни да блестят като малки светулки, пречупвайки слабата светлина във водопади от красиви цветове.
— Му-у-у-у… — долетя изпод саркофага глух, провлачен звук, наподобяващ развален грамофон. Капакът леко се надигна, а после се отмести встрани. От вътре се показаха две бинтовани ръце и една глава, чиито елмазени очи заблестяха зловещо сред сумрака на помещението, докато в тях святкаха искрици. — Му-у-у-у… — Фараонът повтори неразбираемата фраза и бавно се изправи.
Отвърна му тишината.
Огледа се наоколо, търсейки някого, и щом забеляза няколкото купчинки прах върху пода, изрева.
— К-к-к-о-о-о-й-и-и? — Стените едва доловимо потрепериха, а от тавана се изсипа пясък.
Фараонът излезе от саркофага и тромаво се доближи до едната от купчинките. Клекна и загреба с бинтованата си ръка шепа прах. Измуча жално и докато прахът изтичаше измежду пръстите му, искриците в неговите очи засвяткаха враждебно.
Надигна се.
Рязко завъртя глава към стълбището, което продължаваше нагоре и достигаше до малък мраморен олтар. Поставеният върху него камък липсваше. Някой го беше откраднал.
— К-к-к-о-о-о-й-и-и? — Фараонът зададе отново невъобразимия си въпрос.
Нямаше отговор.
Стоя така няколко мига замислен с поглед, насочен към празния олтар. После се завъртя тромаво и се прибра в саркофага. Бавно затвори капака над себе си. Прозвуча глух звук от прилепването на краищата му и пламъците на факлите изгаснаха. Той имаше план.
Беше студена януарска утрин. Отвън вятърът свистеше зловещо, пътищата бяха затрупани от сняг, а слънчевите лъчи едва се прокрадваха на небосвода, мъчейки се да пробият сивите облаци.
Лари Дийн се облегна изморено на облегалката на стола и скръсти ръце зад врата си. Прозря се. Цяла нощ беше работил върху есето, което трябваше да представи по банково дело. И макар все още да не го беше завършил, имаше чувството, че вече го е написал поне дузина пъти. Мразеше да се занимава с подобни неща. Предпочиташе математиката и изчисленията пред развиването на теми, които не можеше да разбере напълно. Но нямаше как. Беше студент в местния университет и му предстоеше скоро да влезе в сесия, а дотогава трябваше да е предал есето.
Съхрани документа и изключи лаптопа.
Мислеше да подремне до следобед, защото тази вечер колежката му Памела правеше купон у тях, а купоните й не бяха за изпускане. Винаги канеше много момичета, пък сега на него му трябваше именно жена, защото беше скъсал с приятелката си и си търсеше ново гадже.
Стана от стола и се насочи към спалнята. Живееше сам в огромната къща на баба си в Оукс Таун, която отдавна се бе преместила в Дарк сити. Къщата не беше обитавана от години. На времето идваше през лятото с баба си и брат си. Бяха незабравими лета. Но след като пораснаха, спряха да посещават Оукс Таун. Сега обаче беше постъпил в местния университет и от няколко месеца се бе заселил тук за постоянно.
Отвън прозвуча ръмжене от камион. През нощта беше навалял доста сняг и явно снегорините минаваха, за да разчистят улицата.
Лари се прозя. Намали печката в хола и засили тази в спалнята. После отиде до тоалетната, за да измие зъбите си. Плисна си няколко шепи вода и се огледа в огледалото. Очите му бяха подпухнали и зачервени. Взе шишенцето с визин и се насочи към спалнята. Отвън прозвуча ново ръмжене на камион, което изведнъж спря. Но младежът въобще не му обърна внимание. Легна върху спалнята и си сложи капки в очите. Визинът щеше да успокои очите му и да ги избистри. Все пак трябваше да изглежда добре вечерта.