Луната, която убива [bg]

Ехиру гледаше как Лечител Мни-ини, допрял върховете на пръстите си до клепачите на Ниджири, въздъхна и отвори очи.

- Правилно си решил да споделиш веднага покой с това момче. Неговата умблике е била на път да се скъса. - Лечителят отдръпна ръце. - Ще се възстанови без трайни увреждания - поне физически.

Ехиру отправи благодарствена молитва към Богинята.

- Това същество бе до него само за миг. За толкова кратко време не може да се събере Вземане.

- Това скверно деяние не е никакво Вземане. – Мни-ини се смръщи така, че тънките му изящни вежди почти се срещнаха по средата на челото му. - Съставката е изтръгната с такава бързина и сила, че в съзнанието му са останали дълбоки разкъсвания. Аз ги излекувах, но ще останат следи.

Ехиру сведе поглед към пода на помещението и потъна в мълчалива болка.

- Аз съм виновен.

- Да не си посмял да се самообвиняваш. Ако не бях видял доказателствата за това със собствените си очи, никога не бих повярвал. Богове, Жътвар! - Той поклати глава, изправи се и се протегна, като хвърли поглед към Ехиру. - Щях да реша, че си се побъркал.

-И аз бих решил същото до снощи - отвърна жрецът. Посегна да разтрие слепоочията си, за да прогони тъпата болка. - Само че привиденията не оставят след себе си нито синини, нито трупове.

Мни-ини се смръщи отново, направи крачка напред и дръпна ръката на Ехиру от главата му. Бирникът усети допир на студени пръсти до слепите си очи, а след това и по-неуловимия досег на друга душа с неговата.

-Изразходвал си последните си резерви, като си дал покой на момчето. И не си събрал никаква Дан?

-Не.

Лечителят изкриви устни, може би в израз на неодобрение.

-Значи имаш нужда от вливане. Ще събудя Инест. Останал му е достатъчно, за да го сподели с тебе, а и почти му е време да застъпи на смяна.

Ехиру се поколеба.

-Смятам да... Бих предпочел да се подложа на пранаж. Сега, а не в обичайното ми време.

Мни-ини не изглеждаше доволен.

-Достатъчно време се държа глупаво по този повод, Ехиру. Покаянието ти трая повече от достатъчно...

-Това ще отсъди Хананджа, не ти. - Ехиру скръсти ръце и прикова Ниджири с поглед. От това увереността му в правилността на взетото решение укрепна. - Имах едно Вземане снощи, но обстоятелствата наложиха отсрочка. След това се опитах да предотвратя убийство и не успях. Едно дете е мъртво, а душата му е обречена на страдания. Тялото лежи насред улицата като някакъв боклук, а ето че сега и чиракът ми е ранен.

Проличава ли от всичко това, Мни-ини, желание на Хананджа да й служа занапред?

- Проличава твоето желание да съзираш поличби под път и над път!

Ехиру посочи с пръст проснатото тяло на Ниджири. Момчето все още спеше, но дишането му се забързваше от възстановяването.