![На крачка от гроба [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/3/na-krachka-ot-groba-bg-download.jpg)
На крачка от гроба [bg]
- Автор: Фрост Джанин
- Серия: Среднощен ловец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-55-5
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «На крачка от гроба [bg]». Краткое содержание книги:
— Моя е вината, че Хенеси избяга. Боже, толкова бях глупава да не забележа, че нещо не е наред, докато не стана прекалено късно…
— Не е твоя вината, Котенце.
Той постави ръце на раменете ми. Със закъснение си припомних какво бях почувствала снощи, докато се натискахме с него и… ето ни сега в леглото, той — гол, а аз — полугола. Това не бе особено разумно.
Станах от леглото и обърнах гръб на Боунс с желанието да се отдалеча от него. Наркотиците ме бяха накарали да го целуна, наркотиците. Повтарях си го отново и отново и се почувствах по-добре.
— Боунс, аз… трябва да ти благодаря. Ти ми спаси живота. Припаднах веднага след като натиснах копчето и той щеше да ми изпие кръвта. Но нали знаеш, че единствената причина, поради която флиртувах с теб, бе заради наркотиците, които ми пробутаха. Нали знаеш? Разбира се, не те виня, че откликна. Уверена съм, че това не значи нищо за теб. Просто исках да знаеш, че и за мен това не значи нищо.
Все още бях с гръб към него и отчаяно ми се искаше да съм облечена с повече дрехи. Без трийсетина пласта броня върху тялото беше прекалено опасно да съм затворена тук с него.
— Обърни се. — В тона му имаше нещо, което не смеех да определя. Каквото ида бе обаче, не бе щастие.
— Ъм, би ли отместил този камък, за да се махна оттук и просто да…
— Обърни се. — Сега осъзнах какво съдържаше тонът му. Заплаха.
Без предупреждение той се озова пред мен, само на сантиметри, все така напълно гол. Лицето ми пламна, но решително задържах погледа си нагоре. Но това не беше много по-добро хрумване. Изражението на лицето му ме накара да се разтреперя.
— Наистина ми е неудобно, когато стоиш гол — рекох, опитвайки се да говоря нормално, но се провалих.
Веждата му се изви в дъга.
— Защо ти е неудобно, сладурче? В края на краищата току-що ми каза, че не знача нищо за теб, освен че ми дължиш благодарност. Пък и преди си виждала гол мъж, така че не ми минавай с номера с изчервяването. Тогава какво би могло наистина да те притеснява? Защото аз знам какво притеснява мен. — Закачливият спокоен тон се превърна в ниско гневно ръмжене.
— Това, което притеснява мен, е фактът, че дръзваш да стоиш тук и да ми казваш какво изпитвам и какво не по отношение на отминалата вечер. Да ми казваш, че да те целувам и да те прегръщам, не значи нищо за мен. И на всичкото отгоре да твърдиш, че си отвръщала само защото си била дрогирана! Голяма работа си. Знаеш ли какво направи наркотикът от първата доза, преди от втората да изпаднеш в безсъзнание? Уби консервата в теб!
С това той блъсна камъка от мястото му. Ченето ми увисна от изумление, а той посочи с пръст изхода.
— Върви, преди да съм размислил и да ти покажа дали наистина мразиш толкова много да ме целуваш.
Реших, че мълчанието е проява на здрав разум, затова излязох. Бързо.
Глава 11
Води ли си записки по време на лекциите днес? Аз се успах и се събудих едва преди половин час! Толкова ли беше скучно, като миналия път?
Стефани беше в групата ми по физика. Или поне когато се появяваше. Беше пропуснала два дни от изминалите пет, ала когато и да свършех с часовете, тя ме чакаше навън. Предполагах, че обича да се мотае из колежа. Общуването с хората й бе много по-интересно от лекциите.
Стефани бе дребна брюнетка, много отворена, и бе прекарала последните пет дни в опити да ме измъква от антисоциалната ми черупка. Занятията в колежа започнаха в понеделник. Днес бе петък и до този момент тя бе единственият човек, с когото бях говорила в този огромен, изумителен комплекс.
Тъй като досега не бях имала приятели, бях доста притеснителна по отношение на завързването дори на обикновени приятелски разговори. Ако не се отнасяше до трупове, училище или черешови насаждения, аз всъщност не знаех какво да говоря. Стефани обаче не позволи това да я изплаши. Тя бе весела и буйна и за двете ни и по някаква причина ме харесваше.
— Да, водих си. Искаш ли да си ги преснимаш?
Тя се ухили.
— Не. Навярно и без това няма да ги прочета. Ученето е толкова скучно. Освен това никога повече няма да ми се наложи да ползвам тези глупости, така че на кого са му притрябвали?
Стефани също бе студентка първа година, но в много отношения бе по-отракана от мен. Още по време на втория ни разговор само след час тя ми разказа, че излиза по срещи от дванайсетгодишна, че на четиринайсет е изгубила девствеността си и че намира мъжете за забавни и удобни като ресторантите за бърза закуска.