На крачка от гроба [bg]

Лунната светлина падаше върху тялото му. Той бе свалил ризата си и светлината се отразяваше върху алабастровата му кожа, сякаш я милваше. Без риза изглеждаше още по-изваян. Линиите на тялото му бяха издължени, без дрехите раменете му бяха по-широки, а твърдият му корем бе пресечен от колана на панталоните. Мускулите му играеха от усилието и това бе най-красивата гледка, която някога бях виждала.

— Къде е ризата ти? — Очевидно казах това на глас, вместо просто да се зачудя наум, защото той се обърна и ми отговори:

— Ти си облечена с нея, сладурче.

Боунс се приведе и с една ръка вдигна мъртвия вампир, хвърли го в дупката и започна да трупа пръст отгоре му.

— Ти си абсолютно поразителен без нея, съзнаваш ли го…? — Вътрешният ми глас бе разцентрован, понеже Боунс отново ме чу.

Спря, за да ми се усмихне, зъбите му блеснаха на светлината.

— Забелязал съм, че ми правиш комплименти единствено когато си дрогирана. Явно тогава ставаш много по-сговорчива.

Още един последен път потупа купчината пръст с лопатата и дойде при мен. Зрението ми все още ту се замъгляваше, ту се проясняваше.

— Ти винаги си страхотен — прошепнах, протегнах ръка и погалих с пръст бузата му, когато той коленичи над мен. — Целуни ме отново…

Нищо не изглеждаше реално. Нито земята под мен, нито устните му, докосващи моите. Когато вдигна глава и се отдалечи от мен, от устните ми се отрони разочарован звук.

— Защо спря? Защото имам лош вкус ли? — Някаква частичка от мен си спомни, че бях повърнала.

Той се усмихна и отново ме целуна.

— Не. Имаш вкус на кръвта ми и те желая непоносимо силно. Но не така. Сега ще те приберем и ще те сложим да поспиш. Хайде.

Той ме вдигна на ръце.

— Боунс — въздъхнах, — знаеш ли какво? Не ме е страх от теб, но ме плашиш… — Очертанията му отново се замъглиха.

— И ти ме плашиш, Котенце — вероятно отвърна той, но не бях сигурна. Отново всичко потъна в мрак.

Майка ми лежеше зад мен, обгърнала тялото ми с ръце, и аз се сгуших в нея. Тя никога не ме прегръщаше и усещането беше хубаво. Промърмори нещо и гласът й бе нисък и дълбок. Ръцете й бяха твърде мускулести, а гърдите й, притиснати към гърба ми… бяха твърди като камък.

Очите ми се отвориха и за втори път в живота си се събудих до вампир. Обаче този път беше много по-лошо, защото бях облечена само с риза и гащички, а той…

Изпищях. Боунс скочи от леглото и започнала върти глава наляво и надясно, за да открие откъде идва опасността. Веднага извърнах поглед, понеже вече бях забелязала опасността. Цветът се върна върху лицето ми и аз стиснах очи.

— Какво има? Има ли някой тук? — Гласът му бе твърд и заплашителен.