![На крачка от гроба [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/3/na-krachka-ot-groba-bg-download.jpg)
На крачка от гроба [bg]
- Автор: Фрост Джанин
- Серия: Среднощен ловец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-55-5
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «На крачка от гроба [bg]». Краткое содержание книги:
Колата спря с писък толкова бързо, че въздушните възглавници трябваше да се отворят.
— Не в колата! — сопна се той, пресегна се през мен и ми отвори вратата.
На мига се втурнах навън и повърнах. Част от повърнатото изцапа роклята ми и не спрях, докато не усетих, че стомахът ми е изхвърлил съдържанието си. Дочух как над мен Хенеси издаде отвратен звук.
— Омаза се цялата! Сега не мога да те пусна обратно в колата. Ще съсипеш тапицерията!
Това ме зарадва, макар и само малко, защото не можех да си спомня къде се намирах и защо не исках да се кача отново в колата.
И внезапно вече се движех, болеше ме. Той ме беше сграбчил за косата и ме влачеше далеч от пътя сред дърветата, докато аз се опитвах да се отскубна. Това не беше добре, никак не беше добре. Чувствах краката си като воденични камъни. Прекалено тежки, за да ги помръдна. Положението с ръцете ми не беше много по-различно, ала въпреки това безрезултатно посягах към него без никаква сила. Най-сетне той спря и се пресегна зад врата ми, за да отвърже роклята. Дрехата се свлече на талията ми, оставяйки единствено сутиенът без презрамки да покрива гърдите ми.
— Красиво — въздъхна той и разкопча сутиена, за да оголи гърдите ми.
— Недей.
Опитах да се отдръпна, ала краката не ме слушаха. Хенеси коленичи над мен, внимателно, за да не се изцапа, и отмести косата ми назад. Лицето му се преобрази — очите му светнаха и кучешките му зъби се показаха. С една ръка грубо стисна гърдата ми, а с другата ме хвана отзад за тила. Сълзите бавно се стичаха по лицето ми, докато стоях, хваната в капан, неспособна да се движа или да мисля. Имаше нещо, което можеше да ми помогне, нещо… само да можех да си спомня какво.
Остра болка прониза шията ми и ме накара да изохкам. О, Боже, той ме ухапа! Пиеше от мен! Останала без сили, заритах с крака и часовникът ми се заплете в косата му, докато се опитвах да го избутам от себе си. Някакъв блед спомен проблесна и бързо започна да изчезва от съзнанието ми с всяко следващо силно всмукване на устата му. Имаше нещо с часовника ми…
Причерня ми, ала преди мракът да се спусне над мен, аз натиснах копчето.
Глава 10
Нещо притискаше устата ми. Някаква течност се плъзна навътре в гърлото ми толкова бързо, че се задавих и закашлях. Някъде отдалече чух, че някой ми говори, че ме разтърсва, и течността безжалостно продължаваше да се излива. Преглътнах, за да не се удавя в нея, и тогава гласът стана по-ясен, а аз отново можех да виждам.
Боунс бе зад мен, притиснал ме към гърдите си. Лежахме на земята. С едната си ръка ме придържаше към себе си, а китката на другата бе притиснал към устните ми. Кръвта му се изливаше в устата ми.
— Спри, знаеш, че мразя това. — Плюейки нагълтаното количество, опитах да го избутам, но той ме стисна още по-здраво в прегръдката си и се извъртя, за да може да ме вижда.
— Мамка му, ти си добре. Сърцето ти забави ритъма си за малко. Изкара ми ангелите.
Зрението ми бавно се проясни и зърнах мъртвия вампир пред себе си. Главата му бе извъртяна и едва ли не изтръгната, едното му око висеше от очната ябълка. Кожата му се съсухряше по обичайния за вампирите начин след настъпването на смъртта, ала лицето не бе на Хенеси. Беше на някого, когото никога преди не бях виждала.
— Къде е Хенеси? — Гласът ми прозвуча като шепот. Въпреки че очите и ушите ми бяха наред, главата ми продължаваше да се върти.
Боунс изсумтя отвратено зад мен.
— Проклетият мръсник избяга. Вече бях на път към теб, когато пейджърът се включи. Издърпах Хенеси от теб и се сбихме, когато багажникът на проклетата кола се отвори и оттам изскочи този тип. Бодигардът на Хенеси. Нахвърли ми се и Хенеси избяга. На всичкото отгоре копелето доста се бори. Когато приключих с него, дойдох при теб. Тогава видях, че едва дишаш. Наистина трябва да поемеш още малко, все още си бледа като смъртта.
— Не. — Отговорът ми бе тих, но твърд. Вече и без това се боях, че съм поела прекалено много, спомняйки си колко бях глътнала. Уф.
— Какво стана? Мислех, че само се преструваш и че си си дала повече време само за да ме раздразниш. Проработи, вече почти му се бях нахвърлил, когато пейджърът се включи. Неподготвена ли те завари?
Въпреки че вече не ми даваше от кръвта си, той продължаваше да ме обгръща с ръце. Част от мен се противеше, особено като се имаше предвид, че бях гола до кръста, но бях прекалено изтощена, за да възразя. Принуждавайки съзнанието си да заработи, си припомних събитията. Сякаш вместо мозък главата ми бе пълна с памук.