Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » На крачка от гроба [bg]
На крачка от гроба [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

На крачка от гроба [bg]

Электронная книга - «На крачка от гроба [bg]». Краткое содержание книги:

Катрин Кроуфийлд крие много тайни. Тя е полувампир с огнен темперамент и преследва неживите с надеждата един от тях да е баща й — онзи, който е бил отговорен за съсипването на живота на майка й. Докато не попада в плен на Боунс — вампир и ловец на глави, който й предлага сделка. Тя е изумена, че не приключва като негова вечеря — нима наистина има добри вампири? Кат се съгласява да тренира със сексапилния ловец, докато бойните й рефлекси станат бързи и остри като зъбите му. Но преди да успее да се наслади на новопридобитите си умения на ловец, сритващ задниците на демоните, Кат и Боунс се оказват преследвани от група убийци. Сега Кат ще трябва да избере страна. А Боунс се оказва толкова изкушаващ, колкото всеки мъж с биещо сърце… Перфектно съчетание на динамично действие, страстна любов, оригинален хумор и неочаквани обрати. Феноменално добра.
1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 137
Перейти на страницу:

Безмълвно поклатих глава, напрягайки мозъка си, за да се сетя как се бях озовала тук. Последното, което си спомнях, бе, че лежах на земята и го целувах.

— Боунс. — Зъбите ми изскърцаха, но трябваше да знам. — Ти и аз… нещо случи ли се между нас? Не си спомням. Трябва да ми кажеш истината.

Той издаде раздразнен звук и усетих как леглото се огъна под тежестта му, когато отново си легна. Отдалечих се на мига и надзърнах през мигли, докато не се убедих, че се е покрил до талията.

Погледна ме със зле прикрито раздразнение.

— Да не мислиш, че бих се възползвал, докато си припаднала? Да не мислиш, че съм същият като онези две копелета, които сложиха опиати в питието ти? Роклята ти бе разкъсана и покрита с повръщано, затова те облякох с риза и те донесох тук. После се върнах в клуба.

— О-о-о! — Сега се чувствах глупаво и исках да оправдая предположението си. — Но защо си гол?

— Защото, след като приключих с малките ти момченца и безрезултатно търсих Хенеси, се съмна. Направо бях гроги, а дрехите ми бяха целите в кръв, затова ги свалих и се насочих директно към леглото. Ти определено не правеше нищо друго, освен да хъркаш и да крадеш отново проклетите завивки. Съжалявам, но всъщност въобще не се замислих за това. — Сарказми капеше от всяка дума, ала едно от изреченията му ме смрази.

— Как приключи с момчетата? Какво се случи с Ралфи и Мартин?

— Притесняваш се за тях, нали? Толкова типично по американски, да си по-загрижен за престъпника, отколкото за жертвата. Но не ме попита дали не са си намерили нова приятелка, с която да си поиграят? Не те интересува какво се случи с нея. Не, ти си прекалено разтревожена за тяхното благоденствие.

— Някоя друга ли са дрогирали? Тя добре ли е? — Ако бе имал намерение да ме засрами, успя.

Очите му се вторачиха в моите.

— Не, сладурче. Тя не е добре. Тъй като ти не припадна след две дози от техните сокчета, те са утроили количеството. Докато ти си била навън и са ти смукали от врата, те весело са си избирали друга девойка. Глупаво, но са се отдалечили с нея едва на километър и половина от клуба. Когато се върнах, се натъкнах на микробус, паркиран сред дърветата, и надуших мръсните копелета вътре. Единият чукаше горкото момиче, докато другият чакаше реда си. Те, естествено, не бяха забелязали, че тя вече е мъртва заради предозирането с наркотиците. Откъртих вратите и счупих врата на онзи, който се клатеше. Както можеш да се досетиш, това ужаси до мозъка на костите другия. Първо поговорих с него, за да се уверя, че няма нищо общо с Хенеси. Той си каза всичко, разказа ми, че двамата с приятелчето му го обърнали на спорт да пробутват наркотици на момичета, после да ги чукат, а след това да ги захвърлят някъде. Предпочитали да избират вампирски клубове и подобни, защото момичетата, които ги посещавали, явно не подавали жалби в полицията. Не беше на себе си, когато му казах, че момичето е мъртво. Заплака и каза, че от тях не се очаквало да умират, а просто да си лежат там. Тогава разкъсах шията му и изпих кръвта му. След това отидох в клуба и съобщих за тях на собственика. Там не харесват подобни неща, защото привличат нежелано внимание. Направих им услуга, като ги убих бързо. Собственикът щеше да ги мъчи със седмици като назидание за всеки, достатъчно глупав, че да опита същото.

Призля ми и приседнах на крайчеца на леглото, увесила глава. Горкото момиче, каква трагедия. Подробното описание на Боунс как бе убил Ралфи и Мартин все още предизвикваше тръпки по гърба ми. Бяха ли си го заслужили? Да. Дали Боунс е имал право да го стори? Нямах отговор на този въпрос.

— Какво направи с момичето?

— Оставих телата на момчетата в клуба, а микробуса паркирах далеч от магистралата. Някой ще го намери, ще види на чие име е регистриран и ще предположи, че след като са я изнасилили и са видели, че е умряла от свръхдоза, извършителите са духнали. Е, поне единият от тях. В купето имаше кръв. Ченгетата ще стигнат до извода, че онзи, който е убил и двамата, е избягал. Няма да е първият подобен случай.

— Поне родителите й ще разберат за нея и няма да се питат до края на живота си какво е станало.

Съжалих непознатото семейство, което щеше да получи ужасяващото телефонно обаждане. Отпуснах глава в ръце, тя пулсираше от болката. След всичко случило се, това бе ниска цена, която трябваше да заплатя.

— Какво мислиш, че ще предприеме Хенеси? Мислиш ли, че ще опита нещо, или ще продължи да се крие?

Боунс се засмя безрадостно.

— Сега Хенеси знае, че му дишам във врата. Подозираше го, но вече получи доказателството. Ще опита нещо, сигурен съм. Но къде и кога, нямам представа. Може да се покрие за известно време, но може и веднага да ме нападне. Не знам, но не е приключило.

1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)