На крачка от гроба [bg]

Най-сетне тя се усмихна.

— Е, нима не си пълна с изненади?

Стефани живееше в апартамент извън кампуса, недалеч от жилището, което скоро щях да наема. С парите, които Боунс ми бе дал, можех по-скоро да се изнеса от вкъщи. Вече нямаше да ми се налага да крия кървавите си дрехи от баба и дядо или да се сблъсквам с дребнавостта на съседите ни. Да, нямах търпение.

Учтиво почуках на вратата.

— Кати е.

Това бе името, което ползвах в колежа. Сега вече имах общо четири имена. Е, поне бяха сходни.

Тя отвори миг по-късно, облечена само с пола и сутиен.

— Привет! Тъкмо се обличам. Влизай.

Последвах я вътре и зачаках край вратата, когато тя изчезна в стая, за която предположих, че е спалнята й. Апартаментът й бе изненадващо хубав, не като обикновените колежански дупки. Имаше плазмен телевизор срещу кожено канапе, огромна музикална уредба, лаптоп последен модел и няколко скъпо изглеждащи украшения из помещението.

— Апартаментът ти ми харесва — честно си признах. — Сама ли живееш тук, или си имаш съквартирант?

— Влез тук, едва те чувам — викна тя.

Повторих въпроса, докато вървях по късия коридор към стаята й. Стефани бе застанала пред гардероба си, нацупила устни, докато оглеждаше съдържанието му.

— Ъ? А, не, нямам. Е, кажи ми повече за себе си, Кати. Знам, че живееш у дома с майка си, баба си и дядо си, но къде е това у дома?

— В едно малко градче на час път северно оттук, но вероятно никога не си го чувала — отвърнах, мислейки си, че спалнята й бе дори по-хубава от хола. Богати родители, очевидно.

— Никога не говориш за баща си. Майка ти разведена ли е, или татко ти е починал?

— Духнал е, преди да се появя, не знам дори кой е — само това отговорих. Е, отчасти беше истина.

— Имаш ли гадже?

Отговорът ми изскочи на мига:

— Не!

Тя се засмя.

— Еха, ето на това се вика отрицание. Да не си от другия отбор?

— Какъв друг отбор? — попитах объркано.

Устните й се извиха.

— Лесбийка ли си? Не ми пука, ако си такава, но така категорично каза „не“, че се зачудих.

— О! — Ама че съм тъпа! — Не, не съм лесбийка. Аз, ъ-ъ, просто не те разбрах…

— Знаеш ли — прекъсна ме тя с мила усмивка на лицето, все още ровейки из гардероба си, — много си красива. Но се обличаш като трол. Да видим дали имам нещо подходящо, което да ти заема да облечеш довечера.

Леле, звучеше като Боунс. Ако акцентът й беше английски, щях да се закълна, че в момента ми говори той.

Погледнах към джинсите си. Бяха ми толкова удобни.