На крачка от гроба [bg]

— Какво се случи вечерта? — настоя той.

— О, тя се справи по-добре от простото ровене в миналото ми. — Описах му поканата и целия маскарад с дрехите. — И тогава насочи пистолет срещу мен.

— Спомена ли някакво име?

Мислено си припомних разговора.

— Не. Каза, че си заработва наема и че хазяинът щял да ме хареса. После каза, че колежанките са тъпи и трябвало да се запише… но никакви имена.

Боунс не каза нищо. Чаках, потропвайки с пръст.

— Как това е свързано с Хенеси? Каза, че си го надушил там, него и други вампири. Мислиш ли, че някак е узнал коя съм след онази вечер? Че е искал да довърши започнатото?

— Не — веднага отвърна той. — Тя се е въртяла около теб цяла седмица, нали така? Ако Хенеси бе открил коя си, нямаше да бъде толкова търпелив. Щеше да ти налети на момента, още щом е узнал името ти. Щеше да те докопа, както и всеки, който е имал нещастието да е близо до теб. Затова те попитах какво си пипала и затова избърсах всичко. Макар да се съмнявам, че полицията има отпечатъците ти в системата си, не искам да оставям следи, които да го отведат при теб.

— Ако не е свързано с миналия уикенд, тогава защо Стефани има връзка с него и се опита да ме отвлече? В това няма смисъл!

Той ме изгледа изпод вежди.

— Нека говорим вътре за тези неща. Така ще може едновременно с това да преглеждам вещите й.

Решително го последвах в пещерата. Нямаше да го оставя да се измъкне, без да ми каже всичко. Хенеси ми се бе сторил като обикновена отрепка, но явно беше повече от това. Нямаше да си тръгна, докато не научех цялата истина.

Двамата с Боунс влязохме през входа и отидохме във високата част на пещерата, която бе превърнал в свое жилище. Той изпразни съдържанието на чувала за боклук, а аз седнах на канапето пред него, наблюдавайки го как първо отваря лаптопа на Стефани.

— Чувала ли си за Бенингтънския триъгълник20? — попита ме Боунс, включвайки компютъра й.

Намръщих се.

— Не. Чувала съм за Бермудския триъгълник.

Пръстите му полетяха по клавиатурата. Леле, колко чевръст бе само. След секунда той издаде звук на отвращение.

— Глупачката дори не си е направила труда да сложи пароли на файловете си. Каква небрежност, ала това е добре за нас. Виж, ето те и теб, Котенце. Вписана си при „Потенциални“. Трябва да си поласкана. Била си първа в списъка й.