Обречена на ранен гроб [bg]

Зяпнах го като си помислих, че не съм го разбрала. Това бе такова преобръщане на това как Грегор обикновено се държеше около мен, че не можах да издържа.

— Искаш да кажеш, че искаш, ъ-ъ, да правиш секс с мен?

Той отговори на зашеметения ми шепот като ме дръпна към себе си.

— Защо мислиш си тук? Защо мислиш, че те взех в дома си, обсипах те с хубави дрехи и прекарах дните и нощите си с теб? Изчаквах да се приспособиш към новия си дом и бях много търпелив, нали? Но търпението ми се изчерпва. Ти си моя, Катрин, и ще те имам скоро. Много скоро.

Изгубих думи. Разбира се, лудо си падах по Грегор, но не бях готова да скоча в леглото с него. Колебливо се усмихнах.

— Шегуваш се, нали?

Веднага разбрах, че съм допуснала грешка. Веждите му се сключиха, разтягайки белега и лицето му потъмня.

— Подиграваш ми се? Предложих ти това, заради което Канел би убила, а ти се усмихваш самодоволно и се кикотиш. Може би трябва да прекарвам времето си е жена, а не е глупаво дете.

Сълзи нахлуха в очите ми. Не трябваше да се оглеждам наоколо, за да знам, че хората ни зяпаха, когато бързаха покрай нас в коридора.

— Съжалявам. Не исках… — започнах аз.

— Не, ти не искаше — прекъсна ме той, гласът му беше пропит е насмешка. — Не искаше да го кажеш, защото не мислиш. Хайде, Катрин. Достатъчно време беше навън тази вечер.

С това той ме дръпна за ръката и ме изведе от киното. Държах главата си наведена, за да не могат да видят хората, които подминавахме, че плача.

Грегор не ми говори два дни. Обадих се на майка ми, само за да ме наругае, че съм обидила такъв невероятен мъж. Не знаех ли каква късметлийка бях, че ме е взел? Не се ли интересувах, че той имаше най-добри интереси към сърцето ми? Не й споменах, че сърцето ми изглежда беше малко по на север от това, към което той изразяваше интерес. Може би наистина бях неблагодарна. В крайна сметка Грегор беше направил толкова много за мен. И беше възрастен мъж — много възрастен мъж. Не можех да очаквам някой възрастен колкото Грегор просто да иска да се държим за ръце, ако се интересуваше от мен.

Напълно разкаяна, изчаках до третия ден, за да говоря с него. Имах план; просто нямах никаква идея дали ще проработи.

Първо, сложих малко грим. Грегор, изглежда, предпочиташе да нося. После, оправих косата си. Последваха дрехите. Панталоните ми бяха любими, но Грегор ги мразеше. Разрових се в новите си дрехи, докато сипех жарава върху главата си. Виждаш ли всички тези хубави неща? Той ги купи за теб. Погледни тази спалня. Голяма е почти колкото цялата къща на баба ти и дядо ти. Никой никога не се е отнасял с теб толкова добре. Разбира се, Грегор бързо си менеше настроението, но ти си изрод хибрид. Коя си ти, че да хвърляш камъни?

Избрах бяла рокля без ръкави и разработих извинително безумие. После измих зъбите си за още един последен път и се отправих към вратата му.