В капана на времето [bg]

— Тогава да се надяваме, че е нямало.

Обърнах се колебливо към вратата.

— Но… не трябва ли да направим нещо? Мога поне да прегледам хората му. И да им кажа какво да правят с телата на мъжете от другия кораб…

— Сасенак. — Дълбокият глас още беше тих, но с явна предупредителна нотка.

— Какво? — Обърнах се и видях, че се е навел напред и ме гледа над ръба на чашата си. След малко заговори:

— Мислиш ли, че делото ни е важно, сасенак?

Пуснах дръжката на вратата.

— Да попречим на Стюартите да вдигнат въстание в Шотландия? Разбира се, че е важно. Защо питаш?

Той кимна, търпелив като учител, който си има работа с малоумно дете.

— Аха, добре. Щом е тъй, тогава ела тук, седни и пий вино с мен, докато Джаред се върне. Иначе… — Замълча и издиша така силно, че кичурите над челото му се разлюляха. — Иначе иди на кея, пълен с моряци и търговци, които смятат, че жените носят лош късмет на всеки кораб и вече са пуснали мълвата, че ти си донесла проклятието на кораба на Сен Жермен, и им кажи какво трябва да правят. Ако имаш късмет, ще са достатъчно уплашени от теб, за да не те изнасилят, преди да ти прережат гърлото и да те хвърлят в морето, а след това и мен. Ако Сен Жермен не те удуши лично, разбира се. Видя ли му мутрата?

Върнах се до масата и седнах малко рязко. Коленете ми трепереха.

— Видях я. Но дали би могъл да…

Джейми вдигна вежди и бутна чаша вино по масата към мен.

— Да, би могъл и ще го направи, ако смята, че ще му се размине. За бога, сасенак, ти му струваш почти годишна печалба! А не ми прилича на човек, който ще приеме философски подобна загуба. Ако не беше казала пред всички, че е едра шарка, няколко дискретни подкупа щяха да оправят работата. Според теб защо Джаред ни домъкна тук толкова бързо? Заради хубавото вино?

Устните ми се сковаха, сякаш наистина бях отпила витриол от каната.

— Да не казваш, че… съм в опасност?

Той се облегна и кимна.

— Вече схващаш. Джаред не искаше да те тревожи. Предполагам, че изтича да ни уреди някаква охрана, освен да види екипажа си. За него няма риск — всички го познават, а моряците и товарачите му са отвън.

Потърках настръхналите си предмишници. В огнището гореше хубав огън, в стаята бе топло и задимено, но аз мръзнех.

— Откъде знаеш какво може да направи граф Сен Жермен? — Не се съмнявах в думите му — добре помнех злобния черен поглед на графа, — но се чудех доколко го познава.

Джейми отпи от виното, направи физиономия и го остави.

— Първо, той се слави като безмилостен… и други неща. Чувал съм за него, когато живеех в Париж, макар че не бях го срещал. Джаред вчера ме предупреди, че той е главният му конкурент тук.

Облегнах лакти на очуканата маса и опрях брадичка на дланите си.

— Май забърках голяма каша, нали? — попитах разкаяно. — Добро начало на бизнеса ти тук.