Синовете на Спарта [bg]

И трона. Не мисля, че е прекалено много.

— Много добре, принце. Ще наредя на всеки стрелец и соколар около Сарди да свали всички птици, които Тисаферн може да е оставил за шпионите си. Ще претърся всяка стая в града и ще намеря кафезите им. И междувременно ще съберем войските, които свикахме в твое име. Гръцки и персийски, от всички градове на Гърция, от Лидия и Египет — всички ще се качат на кораби, за да се присъединят към теб.

Клеарх млъкна и по лицето му премина сянка.

— Какво има? — попита го Кир.

Клеарх поклати глава.

— Мисля, че когато казваш, че ти имат доверие, това означава, че те познават отпреди. Аз те познавам достатъчно, за да съм сигурен, че си прав. Те ще жертват живота си за теб, защото ти искаш това от тях, но и заради това, което си. Ти командваш отчасти защото си царски син, верен син на семейството си. — Замълча и пое дълбоко дъх. — Когато поискаш такива хора да се изправят срещу самия трон, някои от тях ще се разбунтуват. Бъди сигурен в това. Мога да се подготвя за този момент. Мога да поставя в полковете доверени ми офицери, които лично са положили клетва пред теб. Мога дори да разпространя историята как баща ти е взел трона от по-големия си брат. Ще дойде обаче ден, когато те ще разберат, че не става дума за писиди и други племена по хълмовете — а че врагът е тронът и самият Артаксеркс, командващ огромно множество свои хора. Можем да изгубим всичко преди да е изстреляна и една стрела, преди да е изтеглен и един меч. Такъв е залогът. Може би не е зле да се замислиш хубаво дали да не се оттеглиш в някое хубаво имение и да отглеждаш коне и синове. Това не е толкова лошо. Повечето мъже не биха се замислили, преди да поемат по този път, който ще им донесе спокойствие.

Кир се усмихна малко тъжно. Стаята с бели стени отначало му се беше сторила хладна, но сега, когато вратата беше затворена, в нея ставаше задушно.

— Аз не съм повечето мъже, Клеарх. Аз съм от рода на Ахеменидите. И нещо по-важно — брат ми ме предаде. Бях му верен през целия си живот. Но вече не. Ще го сваля. Аз съм царят по право. Това е решението ми.

— Добре — отвърна Клеарх. — В такъв случай ще събера войските ти.