Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
Клеарх се надигна, провери доколко са свободни движенията му, после кимна на Паниеа и й даде един златен дарик.
— Добре — каза й високо, като я гледаше в очите.
Тя като че ли остана много доволна и се поклони дълбоко. И Кир, и Клеарх се възползваха от възможността да огледат гърдите й, които се разкриха от движението.
Когато останаха сами, Кир каза:
— Тисаферн е мой враг. Ако не бях сигурен преди, сега съм. Независимо какво си мисли, че правя тук, дори да не е заподозрял нищо за плана ми, сигурно пак ще шепне в ухото на брат ми, че трябва да бъда сменен. Може би от самия него или от някой от фаворитите му.
— В такъв случай изборът ти е прост — каза Клеарх. — Можеш да се откажеш от всичко това и да започнеш по-прост живот в Атина или на Крит например, или на друго място, отдалечено от персийско влияние. Или да поведеш по-рано полковете, които вече си събрал. Ако си прав за Тисаферн и ако искаш всичко да приключи, ще трябва да изстискаш здравата хората си. Брат ти командва огромни сили. Смятам, че можем да го победим, но бих предпочел да не разбират, че идваме. Изненадата струва колкото десет хиляди мъже.
Кир се умълча и потъна в размисъл. Когато вдигна очи, на Клеарх не му трябваше да го пита кое решение е взел.
— Казвал ли съм ти, че баща ми не е бил най-големият син?
— Мисля, че си го споменавал. Поне три пъти.
— Не е бил дори втори син. Вторият убил първия — и после баща ми излязъл от тълпата с бронзов меч в ръка и отмъстил. Точно това искам и аз, Клеарх. Справедливост и отмъщение.
И трона. Не мисля, че е прекалено много.
— Много добре, принце. Ще наредя на всеки стрелец и соколар около Сарди да свали всички птици, които Тисаферн може да е оставил за шпионите си. Ще претърся всяка стая в града и ще намеря кафезите им. И междувременно ще съберем войските, които свикахме в твое име. Гръцки и персийски, от всички градове на Гърция, от Лидия и Египет — всички ще се качат на кораби, за да се присъединят към теб.
Клеарх млъкна и по лицето му премина сянка.
— Какво има? — попита го Кир.
Клеарх поклати глава.
— Мисля, че когато казваш, че ти имат доверие, това означава, че те познават отпреди. Аз те познавам достатъчно, за да съм сигурен, че си прав. Те ще жертват живота си за теб, защото ти искаш това от тях, но и заради това, което си. Ти командваш отчасти защото си царски син, верен син на семейството си. — Замълча и пое дълбоко дъх. — Когато поискаш такива хора да се изправят срещу самия трон, някои от тях ще се разбунтуват. Бъди сигурен в това. Мога да се подготвя за този момент. Мога да поставя в полковете доверени ми офицери, които лично са положили клетва пред теб. Мога дори да разпространя историята как баща ти е взел трона от по-големия си брат. Ще дойде обаче ден, когато те ще разберат, че не става дума за писиди и други племена по хълмовете — а че врагът е тронът и самият Артаксеркс, командващ огромно множество свои хора. Можем да изгубим всичко преди да е изстреляна и една стрела, преди да е изтеглен и един меч. Такъв е залогът. Може би не е зле да се замислиш хубаво дали да не се оттеглиш в някое хубаво имение и да отглеждаш коне и синове. Това не е толкова лошо. Повечето мъже не биха се замислили, преди да поемат по този път, който ще им донесе спокойствие.
Кир се усмихна малко тъжно. Стаята с бели стени отначало му се беше сторила хладна, но сега, когато вратата беше затворена, в нея ставаше задушно.
— Аз не съм повечето мъже, Клеарх. Аз съм от рода на Ахеменидите. И нещо по-важно — брат ми ме предаде. Бях му верен през целия си живот. Но вече не. Ще го сваля. Аз съм царят по право. Това е решението ми.
— Добре — отвърна Клеарх. — В такъв случай ще събера войските ти.
Тисаферн се беше разположил удобно в личния кабинет на най-богатия лихвар в Сарди. Двама огромни имперски войници стояха от двете му страни, докато той оправяше дрехата на коляното си и изглаждаше една гънка.
Човекът пред него беше далечен братовчед, женен за член на царската фамилия. Тисаферн никога досега не беше срещал Ямшид, но смяташе, че познава този тип хора. Ямшид използваше връзките си с трона, за да изгради търговска империя, която се простираше от Индия до Египет. Ползвайки се с доверието на короната, беше натрупал огромно богатство само от възнагражденията по държавни поръчки. Всяка сделка, от корабите със зърно до сеченето на самите златни монети, му носеше доход. Беше вече на шейсет и рядко въртеше сам делата си. Обикновено ги оставяше на някой от шестимата си синове и племенници, но новината за пристигането на Тисаферн в кантората му беше стигнала до него и той бе побързал да дойде, за да посрещне човека, който говореше от името на царя.