Синовете на Спарта [bg]

— По пазарите се говори, че утре се връщаш на изток — каза Ямшид.

Тисаферн бавно кимна.

— Мъдростта на пазара е… рядко е погрешна.

— Надявах се да ме удостоиш с честта да ме посетиш по-рано, господарю Тисаферн. Позволи ми да кажа, че за мен е огромно удоволствие да работя с представители на цар Артаксеркс. Сметките са напълно изрядни, дълговете и лихвите са изплатени до последната монета. Светът отново е подреден след трагедията около загубата на обичания му баща, дано царува в небето хиляда години.

— Тези дългове… — каза Тисаферн, като потриваше с пръст двойната си гуша. — Предполагам, че си отпускал злато и сребро на господаря Кир през последните няколко месеца. Едва ли има търговска или лихварска къща, които да не са го правили.

Тисаферн гледаше как кръвта се оттича от лицето на търговеца наред с лукавата му самоувереност. Човек като него се нуждаеше само от намек, за да побегне към хълмовете заедно с всичките си роби и торби с пари.

— Господарю, ако има нещо, което трябва да чуя, умолявам те, кажи го ясно — каза Ямшид. — От л-личните си средства дадох повече от деветдесет хиляди стрелци на господаря Кир. Никога не бих го направил за някой друг, но той е главнокомандващ персийската войска. Кредитът му открай време е неограничен. Всички заеми са били изплащани в миналото, всичките до един! Кажи, моля те, чул ли си нещо? Ще спечелиш благодарността на моя дом и на всички лихвари в Сарди.

Тисаферн се облегна назад и отпи от виното.

— Ахеменидите винаги са плащали дълговете си, разбира се — каза след малко. — Времената обаче се променят като годишните сезони и все някога свършват. Едни хора се издигат, други се провалят. Това е напълно естествено, също като удължаването на деня през лятото и това, че младите остаряват.

Видя объркването на лицето на Ямшид и въздъхна престорено.

— Ако трябва да говоря направо, има хора, които смятат, че Кир разчита прекалено много на гръцки наемници за сметка на собствените ни персийски войници. Царят няма вече да плаща огромни средства, които отиват направо в гръцките хазни. Да не би те да са ни роби или подчинени държави? Не. Защо тогава да пълним устите им със злато? Моят съвет към теб, Ямшид, а и към всичките ти събратя по занаят, е да не посягате по-далече, отколкото можете да стигнете. Ето. Вече казах прекалено много.

Търговецът примигна, после бавно се изправи и се поклони над масата, като опря чело в полираното дърво. Трепереше.

— Благодаря, господарю Тисаферн. Ти си приятел на този дом, за да дойдеш с подобно предупреждение. Хиляди благодарности.

— Ти си верен поддръжник на короната, Ямшид — отвърна Тисаферн и взе царския печат. — За службата ти — и за мълчанието ти — можеш да направиш гипсово копие на този печат и да го сложиш над вратата си. Всички ще знаят, че се ползваш с покровителството на цар Артаксеркс и благословията на царския дом.