Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

— Бог да ви благослови! — рекла му тя. — Честна дума, не зная кой сте, но ако вашата смелост се равнява на красотата ви, заслужавате особено уважение.

За възрастта си той несъмнено бил най-красивият рицар на света.

— Разбира се, госпожице, ако храбростта ми не струва красотата, която ми приписвате, а и аз не зная дали не ми се надсмивате, тогава няма никакъв смисъл от обаянието ми!

— За Бога, сеньор, ако се осмелите да ме последвате, скоро ще мога да ви кажа кое преобладава у вас — смелостта или красотата.

— Несъмнено — отвърнал той, — ако притежавам някаква смелост, бих предпочел да не зная за нея, тъй като може би ще се възгордея, а един рицар не бива да изпада в тщеславие за нещо, дадено му от Бога. А да ви последвам там, където пожелаете, съм готов.

— Добре, елате тогава.

— Ще ви следвам.

Веднага след това девойката се обърнала и поела по пътя, откъдето била дошла. Яздили до третия час. Щом излезли от гората, видели пред себе си прелестен укрепен замък. Девойката рекла на своя спътник:

— Сеньор, не е ли невероятно красив замъкът, който виждат очите ви?

— Без съмнение — отвърнал той.

— Нали има за какво да скърби, сеньор, тази, която е лишена от него? Тя би трябвало да бъде дама и господарка тук, ала ето я сега несправедливо прокудена.

— Госпожице, ако губи приятели, би имала право да бъде огорчена. Но тъй като Господ е всемогъщ и тя го знае, не бива да тъжи толкова, защото Той с лекота може да й върне загубеното благо, стига да е такава волята Му. Всъщност, бих искал да узная с каква цел ми казвате тези неща.