Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

Веднага след това заповядала да му вържат краката и китките, както и тези на неговия другар, без хората й все още да подозират какво е наумила. Наредила срещу шатрата на нейния чичо незабавно да бъде разположена каменохвъргачката, „защото искам — рекла тя, — моят чичо да види по какъв начин уча рицарите му да летят“.

Хората й побързали да изпълнят заповедта. Положили двамата рицари в каменохвъргачката и ги хвърлили към лагера на нападателите над стената на замъка. Съдбата пожелала сенешалът да намери смъртта си точно пред шатрата на своя господар. Разбит и размазан от падането, той издъхнал на мига. Гледката предизвикала такава болка у Галиде, че пред нея той предпочитал загубата на половината от земята си. Заклел се пред всичките си хора, като се кълнял в Бога и Неговите светии, че ще стори същото и че всеки от замъка, попаднал под властта му, ще свърши така. Скръбта в двора от смъртта на сенешала била голяма и той бил горко оплакван дори от тези, които нямали никаква връзка с него. Но пък в замъка тържествували. Ето че вече получили възмездие заради този, който повече от всеки друг им причинявал нещастие. Въздържали се до деветия час да атакуват нападателите си.

Именно тогава Боорт и девойката влезли в града. Когато господарката на замъка научила за пристигането на сестра си, затекла се да я посрещне и приветствала Боорт с добре дошъл. Организирала му възможно най-топлия прием и го помолила да се качи в залата. После наредила да му свалят доспехите и донесла аленочервена мантия от фино сукно, подплатена с хермелин, която му облекли. От своя страна девойката, дошла с него, му служила както може, без да се жали.