![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Готов съм — отвърнал той — да се предам навсякъде, където пожелаете, освен в замъка Онгфорт.
— Това ли е обсаденият замък?
— Да. Всякъде другаде бих приел да отида, но не и там.
— Няма да отидеш другаде, а именно там — възразил Боорт. — Ще се предадеш на девойката от замъка и ако тя те попита кой те праща, отговори й: „Един рицар, който с удоволствие би й помогнал, ако може.“
— Сеньор — отвърнал другият, — предпочитам по-скоро да загина от вашата ръка вместо да отида там, защото зная, че при всяко положение ще намеря смъртта си. Бог ми е свидетел, че предпочитам да я получа от вас.
— Ето сега си изправен пред избор — рекъл му Боорт.
Той вдигнал меча си и изглеждал по-решен от всякога да му отсече главата. Ала щом другият видял толкова близо оръжието, помислил, че е настъпил последният му час и извикал:
— Ах, сеньор, предпочитам да се предам, вместо да ме убивате. Но ако там понеса болка или оскърбление, за мен ще бъде гибел, а за вас — срам.
— Няма от какво да се страхуваш — отвърнал Боорт, — но искам обещанието ти.
Сенешалът се съгласил и заради ужасната болка от раната си. Боорт го освободил и се спуснал отново към този, когото бил ударил с меча си. За кратко време го свел до такова състояние, че пред страха от смъртта последният направил същото обещание като своя другар. Веднага качили сенешала на коня, а преди това превързали раната му, за да не кърви. Другият се качил на своя кон и поели към Онгфорт. Боорт ги следвал на бавен ход.
— Сеньор — рекла му девойката, — подобно приключение не се е случвало на друг рицар по света. Затова трябва дълбоко да благодарите на Бога, че ви помогна. Ако навсякъде се сражавате толкова добре, както го сторихте тук, със сигурност с Божията и с ваша помощ сестра ми скоро ще бъде освободена.
36. Победеният сенешал се обявява за пленник на девойката от замъка Онгфорт, по-голямата сестра на Амида
Така, докато яздели, разговаряли. При настъпването на третия час се отправили към някакво абатство, за да вечерят. Щом монасите от обителта видели девойката, приели я радостно и любезно. Всъщност именно нейните предци били основали тази обител и установили нейните правила. Сенешалът и неговият другар продължили пътя си и стигнали до замъка Онгфорт. Ала когато преминали през земите си, всички поискали да узнаят какво им се е случило. Разказали им в присъствието на своя господар как един-единствен рицар ги принудил да молят за милост. Те трябвало да се предадат в тамошния затвор, а рицарят идвал да спаси девойката. При тази новина Галиде заявил, че и дума не може да става да се предадат в замъка.
— Господарю — отвърнал сенешалът, — в такъв случай ще нарушим дадената дума, тъй като му обещахме и това не бихте могли да понесете, убеден съм.
— Наистина, сенешале, бих предпочел да не спазиш думата си, вместо да отидеш, тъй като зная добре, че там ще те убият. Не мразят никого както теб.
— Зная — отвърнал сенешалът, — но все пак трябва да отида.
Сетне той и спътникът му се отдалечили и яздили, докато пристигнали до мястото. Влезли, след като им отворили портата, и слезли от конете си пред главната зала. Новината за идването на двама рицари, по всяка вероятност пленници, стигнала до господарката на замъка. Тя се запътила към тях, за да узнае намеренията им. Когато сенешалът я видял да приближава, свалил шлема от главата си и го хвърлил в краката й заедно с меча си.
— Госпожице — рекъл й той, — при вас ме изпраща един рицар, когото срещнах тази сутрин и който съпровождаше сестра ви. Той ни победи, мен и този рицар от двора, с когото бяхме заедно, и щеше да ни убие, ако не му бяхме обещали да ви се предадем в този замък и да се подчиним изцяло на вашата воля. Вече изпълнихме обещанието си, тъй че ето ни лично пред вас. Сега вече може да правите с нас, каквото решите.
37. Жестокото отмъщение на девойката от Онгфорт. Боорт и Амида пристигат в замъка Онгфорт
Когато девойката видяла пред себе си сенешала, мъжът, когото мразела най-много на света, сърцето й пламнало, а кръвта й нахлула в лицето. По понятни причини отговорила разярено. Заради гневната си реакция впоследствие се разкайвала горчиво:
— Без съмнение, сенешале, откакто съм на възраст да разбирам, не съм познала друго, което да ме радва така, както да ви държа под своя власт. Сега се надявам да мога да си отмъстя, задето бях разорена и лишена от наследство по ваша вина.