![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Сеньор — рекла му тя, — Бог да ви закриля!
Боорт й дал благословията си.
— Ах, сеньор, защо бързате толкова да облечете доспехите си?
— Защото бих искал вече да бъда на укреплението.
— Наистина ли? — учудила се тя. — Толкова ли силно го желаете?
— Много скоро ще разберете това.
Тогава той заповядал на оръженосеца си незабавно да му доведе коня и другият се подчинил. Метнал се на седлото и искал да потегли, без да чака повече, когато девойката го повикала:
— Сеньор, почакайте за момент, докато сляза отгоре.
— Хайде, госпожице, но слизайте бързо.
Тя дошла при него с копие, чиято дръжка била къса и здрава, а желязото — остро и режещо. На него бил окачен много красив плат от бяла коприна, прикрепен с пет златни пирона.
— Сеньор — казала тя на Боорт, — вземете това знаме, носете го от мое име, за да ви дава Бог почести и слава този ден. Знайте, че ако сте толкова добър рицар като този, за когото е изработено, няма защо да се страхувате от десетте най-добри рицари от лагера.
— За кого е направено?
— За Ланселот от Езерото, ала той никога не благоволи да го вземе.
Боорт заявил, че от любов към Ланселот ще го носи и добавил:
— И бъдете сигурна, госпожице, че съм ви по-признателен за това, отколкото за някой по-разкошен дар.
Този път потеглил и излязъл през тайната врата, изпълнен от щастие да развява знаме, направено за неговия господар. Язденето му го отвело до върха на могилката. Под бора открил двадесет подпрени копия с остриетата нагоре. Зарадвал се — имало достатъчно, за да се сражава на воля. Щом тези от лагера го забелязали, отишли да съобщят на Галиде:
— Господарю, някакъв рицар дойде на укреплението. Кого от нас искате да изпратите срещу него?
Докато Галиде обмислял ситуацията, видял един от своите племенници, отличен рицар, и му наредил да си облече доспехите. Когато рицарят бил напълно въоръжен, Галиде му казал:
— Племеннико, трябва да се сражавате срещу онзи рицар там горе. Но не го убивайте. Когато го победите, доведете ми го жив и, Бога ми, той ще има право на същото правосъдие като моя сенешал.
Племенникът се съгласил, без да чака да го молят повече и като се отдалечил от лагера, изкачил могилката. Казал на Боорт да се предаде или ще го убие.
— За Бога — рекъл Боорт, — засега не мисля нито да се предавам, нито да бъда убиван. Прибързвате малко!
— Добре, защитавайте се, предизвиквам ви!
— Ще сторя всичко по силите си — отвърнал Боорт.
40. Победа на Боорт. Племенникът на Галиде, който се обявява за пленник на девойката от Онгфорт, умира от раните си
Те отпуснали юздите на конете и си разменили силни удари по щитовете. Рицарят от лагера ударил Боорт толкова свирепо, че щитът на последния станал на парчета, ала ризницата му била много здрава и не се разкъсала нито една бримка. От прегъването копието се счупило. А Боорт му нанесъл такъв удар, че нямало щит и ризница, които да устоят. Забил копието си в тялото му и докато го дърпал обратно към себе си, противникът му припаднал от смъртоносната болка. Щом се обърнал, Боорт погледнал знамето си. От бяло, каквото било преди, сега станало червено. Той бил много щастлив. Като се върнал при рицаря, слязъл на земята, вързал коня си за един от клоните на бора и издигнал знамето срещу дървото. Сетне извадил меча си и се спуснал към рицаря. Щом видял, че последният не се изправя, той му изтръгнал шлема и заявил, че е мъртъв, ако не се предаде. Другият, който вече едва говорел, му отвърнал:
— Сеньор, защо да се предавам?
— Защото иначе ще те убия.
— Да ме убиете — рекъл той, — та какво повече, вече го сторихте. А смъртта ми наистина можете да ускорите, стига да искате. Но да продължавате да ме измъчвате, ще е голяма подлост — вече ме убихте.
Боорт отговорил, че повече няма да му посяга, „но ще ви кача обратно на коня и ще отидете да се предадете на девойката от замъка, която снощи се отнесе с мен с много почести, за което й отдавам благодарност“.
Другият се съгласил. Боорт го качил на коня, привързал раната му с парче от своята тафтена дреха и го накарал да обещае, че ще отиде там, където го праща. Другият приел драговолно. Отдалечил се от могилката и стигнал мъчително до замъка, където се предал на по-голямата от девойките от името на нейния гост. Последната била истински щастлива и помолила пламенно Бог да бди над такъв защитник като Боорт и да й обещае, че той няма да бъде нито пленен, нито ранен. След това заповядала да съблекат доспехите на рицаря. Група млади мъже веднага й се подчинили. Ала преди да му свалят ризницата, той издъхнал в ръцете им. Щом узнала за това, девойката била хем щастлива, хем опечалена — щастлива, защото неколкократно той й причинявал злини, а опечалена, защото бил неин близък роднина.